» Kредитно посредничество с Кредитланд
» Лихви по новодоговорен кредит
» Уловки при ипотечен кредит
» Кредит Консулт България
» Кредит Център
» Как банките лъжат клиента?
» Откъде се взима кредит най-лесно?
» Студентски кредит SG Експресбанк
» Кредит SG Експрес Ауто - автомобил
» Профи Кредит България
» Кредит за лечение
» MasterCard от Алианц България
» nvestor.bg - форум за кредити и имоти
» Калкулатор кредитен срок БГ Кредит
» Калкулатор с погасителен план
» ПИБ - ипотечен калкулатор
» Виж всички кредитни калкулатори
» Кандидатствай онлайн за потребителски кредит
» Необслужван кредит - последици
» Кредитната история и банките
» Запис на заповед
» Какво трябва да съдържа записа на заповед?
» Акредитив в Токуда банк
» Добър бизнес план в осем стъпки
» Колко най-много мога до получа
» Да стана ли поръчител?
» Поръчителите – рискове и отговорности
» Лизинг или потребителски кредит
» Лизинг на автомобил
» Лизинг по интернет
» Предимства на лизинга
» Полезни съвети
» Предсрочно погасяване на кредита
» Кредити без доказване на доход
» Кредитна линия
» Револвиращ кредит
» Схемата за измами "Корвелейн"
» Уловки на бързите и лесни кредити
» Изи Кредит - без обезпечение
» Защита срещу измами
» Кредитна карта - спасение от крадците
» Фирмени кредитни карти Transcard
» iCard - The Intelligent Credit Card
» Официален сайт на Visa (en)
» Банки, издаващи кредитни карти Visa
» Банкомати на Борика
» Сравнение на кредитни карти
» Международна Maestro дебитна карта
» Ползване на нова карта оправя кредитната история
» Помощ при избор на кредитна карта!
Показват се публикациите с етикет лечение. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лечение. Показване на всички публикации
неделя, 3 май 2009 г.
петък, 24 април 2009 г.
Какво е "бабезиоза"?
(Babesia gibsoni, Babesia canis)
Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация.
Причинители:
Babesia canis, Babesia gibsoni
В еритроцитите мерозоитите на B.canis имат кръгла, овална, амебовидна и крушовидна форма. Най-характерни са двойните крушовидни форми, разположени под остър ъгъл.
Епизоотология:
Гостоприемници
Естествени гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Експериментална инвазия може да се осъществи и при лисица.
Преносители
Главни преносители на B.canis са възрастните кърлежи на видовете Rh.sanguineus, Dermacentor marginatus, но са устновени още D.venustus, Haemaphysalis leachi, a на B.gibsoni - Haemaphysalis bispinosa, Haemaphysalis longicornis, Rhipicephalus sanguineus
Други особености
Кучетата са възприемчиви към бабезиоза във всички възрасти. В ензоотичните райони те се инвазират още в млада възраст и прекарват болестта по-леко. Внесените в ензоотични райони кучета от благополучни райони боледуват тежко и с висока смъртност.
Други вектори:
Хемотрансфузия, замърсени игли и инструменти, трансплацентарно.
Патогенеза:
Самите бабезии и техните метаболити разрушават еритроцитите, което води до развитие на тежка анемия. Анемията се усложнява и от автоимунни процеси, поради което не е адекватна на паразитемията. Развива се чернодробна дегенерация. Засягат се силно кръвообращението, дихателната и отделителни системи, централната нервна система.
Клинични признаци:
Зависят силно от вирулентността на бабезийния щам и от устойчивостта на макроорганизма.
Инкубационен период: от 10 до 21 дни
- Рязко повишаване на телесната температура (до 40-420C), задържане за 2-3 дни, след което спадане под нормалната (33-350C)
- Намален или липсващ апетит, угнетено общо състояние, бързо слабеене
- Развитие на анемия и жълтеница
- По кожата и лигавиците се развиват едем, асцит, кръвоизливи
- Затруднено дишане
- Стоматит, гастрит, миозит, ревматични прояви
- Кератит, ирит, иридоциклит
- Нарушено придвижване с парези
- Понякога епилептоидни припадъци
- Боледуването продължава 2-5, а по-рядко 10-11 дни и често завършва със смърт
- Патоанатомични изменения:
- Трупът е анемичен, иктеричен, изтощен
- В коремната кухина има серозен червен ексудат
- Далакът и черния дроб са увеличени, хиперемирани
- Пикочният мехур е с точковидни и разлети кръвоизливи
- Ендо- и епикардът са с множество кръвоизливи
Диагноза:
Въз основа на анамнезата, клиничните прояви
Кръвни натривки от периферна кръв или отпечатъци от бъбрек, сърце или други паренхимни органи
Серологично изследване с реакция за свързване на комплемента или непряка имунофлуоресценция
Имунитет:
След прекарана инвазия се развива премуниция, която при липса на реинвазия след около година преминава в краткотраен стерилен имунитет.
През време на премуницията серологичните изследвания дават положителен резултат. При стерилния имунитет специфичните антитела изчезват от кръвообращението. Поради това кучета, които реагират положително на серологично изследване, трябва да се разглеждат като паразитоносители.
Диференциална диагноза:
- Хемолитична анемия
- Бъбречна недостатъчност
- Тромбоцитопения
- Автоимунни заболявания
- Von Willebrands disease
- Левкемия
- ДИК (дисеминирана интраваскуларна коагулопатия-тежко нарушение на кръвосъсирването)
Лечение:
Berenil, Imidocarb, Phenamidin
Предоставено от Moskow Watchdog blog
Бълхите
(Слюнката на бълхите е силно токсична )
Етиология
По кучето паразитират следните видове:
Ctenocephalus canis Curtis - "кучешка бълха", но паразитира и при котки, лисици, човек, гризачи
Ctenocephalus felis Bouche - "котешка бълха", но паразитира и при куче и човек
Pulex irritans Linnaeus - "човешка бълха", но паразитира и при куче, котка, гризачи, човек
Тялото е странично сплескано и е покрито със здрава хитинизирана обвивка.
Развитието минава през 4 стадия. Женските снасят в околната среда от 400 до 2000 яйца.В зависимост от температурата след 50-60 дни се излюпват ларви, които водят свободен живот в почвата, подовете на помещенията и др.Хранят се с гниещи вещества.След 3 линеения се превръщат в какавиди.Като имаго нападат животните и смучат кръв.Живеят от 1 до 17 месеца.
Патогенеза и признаци
Слюнката на бълхите е силно токсична и предизвиква възпаление и сърбеж на мястото на ухапване.Убожданията са болезнени, а по-късно болката преминава в сърбеж.Животните се чешат или хапят до кръв.Спокойствието им се нарушава, особено нощем.При масова инвазия се развива анемия и животните отслабват.
Бълхите са преносители на доста заболявания като чума, тиф, антракс и др.Те играят и роля на междинни гостоприемници на Dipylidium caninum-цестод при кучето и Dirophilaria immitis-сърдечен паразит при куче.
Диагноза
Тя е лесна, особено при животни с по-къс косъм.При разтваряне на космената покривка се виждат бързо преминаващи и скриващи се бълхи.
Лекуване
По принцип се използват същите препарати, както при борбата с въшките. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.
Бълхите са временни кръвосмучещи ектопаразити по животните и човека, които принадлежат към разред Aphaniptera. Те не проявяват строга специфичност по отношение на гостоприемниците и могат да смучат кръв от различни видове животни.
bgvet dot org
Предоставено от Moskow Watchdog blog
Въшките
(Linognathus setosus Olfers)
Етиология
Причинител е видът Linognathus setosus Olfers, 1816.Дължината на тялото е от 1,5 до 2,5 мм. Дължината и ширината на тялото са еднакви. Коремчето е съставено от 8 членчета и е най-широката част на тялото.Нямат очи.Женските снасят от 50 до 300 яйца (гниди) с размери от 0,5 до 1 мм.От яйцата впоследствие се излюпват ларви, които след 3 линеения преминават в полово зрели въшки.Цялото развитие протича за 2-3 седмици.
Епизоотология
Заразяването се осъществява чрез пряк контакт или чрез инвентар или постеля във фермите за кучета.През зимата се увеличава екстензивността на заболяването.
Патогенеза
Въшките са хематофаги.В процеса на кръвосмучене въшките отделят слюнка, която оказва силно токсично действие и предизвиква възпаление, придружено със изразени болка и сърбеж.При по масирана инвазия кожата се възпалява и космите опадват на засегнатите участъци.Развива се анемия, която води до отслабване на животните, а младите изостават в развитието си. Въшките могат да послужат като преносители на някои заразни и протозойни заболявания.
Признаци
болестта започва обикновено от местата с дълги косми - по главата, около очите, по врата, по гърдите, около ушите
животните стават неспокойни, чешат се в околни предмети или с лапи на достъпните места, хапят се, при което предизвикват допълнителни екскориации и разранявания на кожата
космите окапват
на оголените места кожата е зачервена, възпалена, с множество точковидни кръвоизливи
животните отслабват и имат неугледен вид
Диагноза
Поставя се сравнително лесно, тъй като могат да се забележат движещи се въшки или техни гниди. В диференциално отношение трябва да се има предвид крастата, при която има наличие на кафеникави крусти.
Лекуване
Използват се различни инсектицидни препарати под формата на разтвори, емулсии, прахове. Поради устойчивостта на гнидите се налага повторно третиране след 7-10 дни. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.
Предоставено от Moskow Watchdog blog
Кожна краста - "Демокоза"
(кърлежите Demodex canis Leydig)
Етиология
Причинител е кърлежът Demodex canis Leydig, 1859, спадащ към семейство Demodecidae. Тялото му е удължено, с размери при мъжките 130-150µm, а при женските - до 250µm.
Кърлежите паразитират в космените влагалища и в мастните жлези на кожата.Макар и рядко те стигат по кръвен път до лимфните възли, белия и черния дроб и далака. Развитието им продължава около 2 седмици и преминава през яйце, ларва, три нимфни стадия и имаго.
Епизоотология
От демодекоза боледуват предимно младите кучета до 1 - годишна възраст. Според някои автори демодекси могат да се открият във всяко куче, но за протичане на заболяване са необходими някои предразполагащи фактори - лоши условия на отглеждане и хранене, изтощителни болести, а също и често къпане със сапун.
Болестта се предава чрез пряк контакт, но контагиозността е слаба.Най-често страдат кучета с къса космена покривка - боксери, дакели, пинчери. Устойчивостта на демодексите във външната среда е голяма и при влага и ниски температури те преживяват до 3 седмици.
Патогенеза
Кърлежите живеят в космените фоликули и в каналите на мастните жлези, където могат да се установят до 200 екземпляра. Паразитирането предизвиква възпаление и атрофия на епитела на фоликулите, поради което космите опадат. Епидермисът на кожата продуцира голямо количество вроговени клетки, наподобяващи брашнени трици-сквамозна форма.При инфектиране със стафилококи възпалението преминава в различни по големина пустули-пустулозна форма.
Признаци
Сквамозна форма
Пустулозна форма
при усложнение на болестта със стафилококова инфекция
кожата се покрива с гнойни пустули със сиво-черен цвят и с големина на грахово зърно
процесът започва от главата, шията, гърдите, а по-късно обхваща цялото тяло
кожата е удебелена, нагъната, напукана, с бакъреночервен цвят, поради което пустулозната форма се нарича "червена краста"
при натиск от пустулите изтича гнойно-кръвна материя, съдържаща кърлежите
ако не се вземат мерки, развитието напредва, общото състояние се влошава, животните бързо отслабват и умират
Диагноза
Поставя се въз основа на клиничните признаци и установяване на демодексите в ексудата на пустулите
Диференциална диагноза
алопеция
кожна лайшманиоза
непаразитни дерматити
Лекуване и профилактика
По принцип със същите средства и по-същия начин като при саркоптозата.
Предоставено от Moskow Watchdog blog
четвъртък, 23 април 2009 г.
Как да си изберем ветеринар?
Ветеринарните лекари лекуват всички животни - от кучето и котката ни до екзотичните земноводни и пернати. Около 70% от семействата в България имат домашен любимец(от някакъв род) и това определя много важна ролята на ветеринарните лекари в днешното обществото. Домашните любимци доста обогатяват нашия живот и ни правят щастливи и здрави хора, ежедневието ни е свързано постоянно с тях, приемаме ги като член от нашето семейство. Именно тези поводи ни карат да се замислим сериозно за здравето на нашия любимец, но то много често зависи от компетентността на нашият ветеринар. Някои ветеринарни лекари специализират с определен вид животни, а други работят с всички(смесена практика), затова те са преминали през шест годишно университетско обучение.Телефонирай или се срещни с ветеринарния лекар, който е близо до теб и дискутирайте относно неговата практика и твоите нужди.
Ветеринарния лекар се ангажира твоят домашен любимец да е в добро здраве, за да имаш ти пълна радост и добра компания.
Знаете ли че?
Твоят квартален ветеринарен лекар може да ти осигури следните неща:
Ако ти се довериш на своя ветеринарен лекар, домашният ти любимец ще е под грижа 24 часа на ден и 365 дни в годината
Ти и твоят ветеринарен лекар
Взаимоотношението между ветеринаря и собственика на животно трябва да е едно взаимно доверие. Двамата трябва да работите заедно, ако искаш твоят любимец да получи най-доброто внимание. Преди всичко, твоето животно не може да ти каже какъв е проблемът. Ти трябва да усещаш промените в неговото поведение и да разбираш езика на тялото. Грижата за здравето на животните изисква високо ниво на подготовка, умения и посвещаване, заедно с добри специалисти и апаратура.
Често когато хората искат да им се препоръча "добър" ветеринар се установява, че те на практика търсят "евтин" ветеринар. Ние винаги напомняме, че наред с цената има и други важни проблеми, които трябва да се разгледат при избора на медицинско обслужване за Вашия домашен любимец.
Ако някои от хората не се съобразят с тези подробности им задаваме въпроса да ли биха избрали педиатър за своето дете единствено по този критерий - цената. Вие бихте ли избрали лекар за своето дете водени единствено от ниската цена на обслужване? Категорично НЕ!
За мен ключа към правилния избор на ветеринарен лекар е самия той - комуникации, способности и доверие. Последното - доверието към ветеринарния лекар, често е много по-важно отколкото доверието, което се упражнява спрямо хуманния лекар. Вие не знаете какво се случва в клиниката когато оставите Вашето животно там за лечение. Животните не са в състояние да коментират относно лечението и отношението към тях, така че стопанина на животното трябва да се довери на хуманното отношение на ветеринарния лекар.
Преди да изберете ветеринарен лекар, попитайте приятели, други стопани на животни, съседи за някакви препоръки. Любителите на животни могат да Ви кажат, кой ветеринар е добре осведомен, състрадателен и трудолюбив. За такива ветеринари винаги ще се намерят удовлетворени клиенти, които да говорят за тях.
Други фактори, които ще Ви помогнат при избора:
1. Има ли в клиниката специалисти точно за Вашето животно - не всички ветеринари са специалисти по екзотични животни - птици, земноводни и др?
2. На удобно място за Вас ли е разположена клиниката и с подходящо работно време за Вас ли работи?
3. Персоналът в клиниката добре ли е информиран и добре ли е обучен? Трябва да се убедите, че имате работа с екип, който може да реагира бързо на всяна ситуация, за която Вие се обадите.
4. Ветеринарния лекар търси ли помощ, когато е необходимо? Добрият ветеринар, когато се наложи се консултира с колежи, университети или други независими специалисти. Готовността да се консултира с други колеги е признак, че ветеринаринарния лекар полага всички усилия да помогне на вашето животно.
5. Ветеринарния лекар трябва да има връзки и възможности да Ви пренасочи към други специалисти, когато се наложи. На края - Вие трябва да се почувствате свързан с ветеринарния лекар когото сте избрали. Необходимо е да е изяснявате своевременно всички въпроси, включително и заплащането.
Ако Вие не обичате своя ветеринарен лекар - това е недостатък, от който ще страда единствено Вашето животно! В такъв случай препоръчително е да си потърсите друг лекар, с който бихте могли да общувате по-различно и да сте убедени, че вашият любимец е в ръцете на човек(лекар), който вие харесвате и му се доверявате!
Успех и добро здраве на вас и вашия любимец!
Администратор
Взето от Moskow Watchdog blog
четвъртък, 9 април 2009 г.
Рецепти за билколечение(продължение)
24. Hypericuт perforstum L. - Жълт кантарuон (звъника)
Приложение: диарии, гастроентерит, заболявания на черния дроб, бъбречни заболявания, ставен ревматизъм, за зарастване на рани, при изгаряния
Звъниката най-често се приема под формата на отвара: 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се вьзварява в продьлжение на около 15 мин. с 200г вода. Това е дозата за 1 ден. Приема се 3-4 пъти дневно преди хранене.
При кожни увреждания, рани, изгаряния звъни ката се прилага външно под формата на звъниково масло: 20 г пресни цветове се заливат с 200 г ленено или слънчогледово масло, в което престояват при често разклащане 14 дни. Полученият маслен извлек има кървавочервен цвят.
Забележка: Звъниката цъфти през лятото и за приготвянето на звъниково масло пресни цветове може да се закупят от билкарите, които продaвaт на пазара и други билки.
25. Juglaпs regia L - Орех
Приложение: при мастит, рахит, при опадане на космите (алопеция), стоматит, гастроентерит
При мастит се поставят топли лапи, като се приготвя отвара от 5 супени лъжици сухи ситно нарязани листа с 0,5 л вода; вари се 15 мин. Възпалените цицки се налагат с остатъка от прецедената отвара като за целта се използва мек, памучен плат, върху който се размазва кашата от сварените листа.
При рахит се употребява самата отвара, която се смесва с топла вода (до 35С) и се правят бани като водата не трябва да стига до корема на кучето. Подходящо е процедурите да се прилагат вечер в продължение на 10 минути.
При алопеция най-напред трябва да се установят причините. Голямо значение за появата на заболяването оказват недостигът или липсата на витамини, микроелементи и минерални вещества, а също и разстройството на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната и хипофизната жлеза), както и на нервната система.
При обща алопеция се правят фрикции, като предварително почистената кожа се масажира с парче мек вълнен плат, напоен с орехова отвара. Масажът трябва да се извършва енергично, но внимателно, за да не се нарани кожата на кучето.
Един-два пъти седмично може да се прилагат и бани, като отварата се смесва с водата за кьпане и се облива с нея кучето. Не трябва да се използва сапун или шампоан.
При локална алопеция се препоръчват същите процедури.
Освен за външно приложение, запарка от орехови листа може да се дава вът решно на кучето: 1 супена лъжица ситно нарязани, сухи орехови листа се залива с 1 чаша вряща вода. От тази запарка се дава на кучето сутрин и вечер в продължение на 3-4 дни. След 10 дена почивка отново може да се повтори лечението, като се дава запарката 3-4 дни.
Лечението при алопеция трябва да е съчетано и с подходяща диета, както и с даването на витамини (А и В-комплекс), които се назначават от ветеринарния лекар.
26. Juniperus communis L - Обикновена хвойна
Приложение: при дерматит
Появата на дерматит може да е свързана с механични, физични или химични дразнители. Затова най-напред трябва да бъда отстранена причината на заболяването. В зависимост от тежетта на състоянието се назначава от ветеринарния лекар и съответното лечение. Независимо от това на кучето може да се дават вътрешно плодчета от хвойна, като се прилага следната схема: първият ден кучето изяжда 5 плодчета, втория ден - 6 и т.н. докато се стигне до 15 плодчета дневно и след това дозата се намалява пак до 5 плодчета на ден.
Забележка: При възпаление на бъбреците хвойната е противопоказна, както и при бременни животни.
27. Linum usitatissimum L - Културен лен
Прuложенuе: при възпаление на стомаха и червата, при възпаление на пикочния мехур, при възпалителни отоци, при изгаряния, при запек
Използват се семената на лена, както вътрешно, така и външно. Слузта на лененото семе се прилага вътрешно, като 1 супена лъжица (20 г) цели семена се заливат с 1 чаша студена вода, престояват 2-3 часа при често разклащане. От получената слуз се дават от 5 до 15 мл.
За лапи и компреси се приготвя рядка каша от ленено брашно с гореща вода, която се размазва върху марля и се налага на болното място, като се увива с парче вълнен плат.
При изгаряния се приготвя смес от равни части лененото масло и варова водa.
28. Matricaria chamomila L - Лайка
Приложение: при възпаление на стомаха и червата, при диарии, при конюнктивит
Лайката действа противовъзпалително и успокояващо. Външно се прилага за промивки, компреси, бани и др. Използва се запарка от 3 супени лъжици дрога, която се залива с 600-700 г вряща вода и се оставя да стои 1 час в добре затворен съд.
За вътрешно приложение лайката се прилага под формата на извлек. И звлекът се приготвя от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Наставя се за 8 часа. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно.
29. Melisa officinalis L. - Маточина
Приложение: при повръщане, при полова свръх възбуда, при кожни обриви, при колики и задръжка на газове в червата
Маточината действа спазмолитично и болкоуспокояващо, укрепва нервната система. Вътрешно се използва под формата на запарка: 8 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаши вряща вода и се оставя да престои 30 мин. в добре затворен съд. Приема се 3-4 пъти дневно на равни порции. При повръщане се дава по 2-3 супени лъжици през 15 минути.
30. Ocimum basilicum L - Босилек
Приложение: при възпаление на външното ухо, при гнойно възпаление на средното ухо
При възпаление на ухото най-напред се почиства с дезинфекционен разтвор и след това се накапват 5-6. капки от сок от пресни листа на босилек. Манипулацията се прави 3-4 пъти дневно, в зависимост от тежестта на възпалението.
31. Origaпum vulgare L - Риган
Приложение: за успокояване на кашлица при остьр и хроничен бронхит, при спазми в стомаха и червата, при полова свръхвъз6удимост, нервна възбудимост, липса на апетит, чернодробни смущения, хепатит, при сърбящи екземи
Риганът се прилага вътрешно под формата на запарка при всички посочени по-горе заболявания: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода. Това е дневната доза, която се дава 3 пъти.
Външно за бани при сърбящи екземи се използва запарка от 200-300 г дрога в 2-3 л кипяща вода; запарката се прибавя към водата за баня.
32. Petroseliпum sativuт Hoffт. - Магданоз
Приложение: като диуретично и спазмолитично средство, при възпаление на простатната жлеза, при възпаление на пикочния мехур и бъбреците, при липса на апетит, при ужилване от насекоми
Използват се пресните листа със стръкчетата, както и плодчетата на магданоза.
Дрогата се прилага под формата на настойка: 1/2 чаена лъжичка счукани плодчета се наставят с 1 чаена чаша вода в продължение на 8 часа. Това е дозата за 1 ден, която се разпределя на 3-4 приема.
При ужилване от насекоми се използва сокът от листата на магданоза, с които се намазва болното място. Вместо плодчета, може да се прилага вътрешно според сезона и сок от пресен магданоз. Дозата е 2 супени лъжици дневно. Дава се самостоятелно или с храната на кучето.
33. Phaseolus nanus Jusl. - Дребен фасул
Приложение: при диабет
Растението е вариетет на обикновения фасул. Използват се шушулките на боба, които оказват инсулиноподобно действие при диабет. Те трябва да са добре узрели (пожълтели), сухи и без семената. Прилага се под формата на отвара: 15-20 г дрога се вари в продължение на 3-4 часа с 1 л вода. Дава се на кучето често, на малки порции.
34. Plaпtago major L - Широколистен жиловлек
Приложение: при възпаление на пикочния мехур, често уриниране, при диарии, възпаление на стомаха и червата, при лептоспироза, при възпаление на венците, при отоци от удар, ужилвания от насекоми, при мокри екземи, при рани от отровни змии
Вътрешно жиловлекьт се приема под формата на запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязани сухи листа на 1 чаша вряща вода, Така приготвената запарка се оставя да престои 10 минути. Дава се на кучето на малки порции в продьлжение на 1 час.
За външно приложение жиловлекът се използва при отоци, ужилвания, екземи.и рани. За целта пресни листа, добре измити, се счукват във вид на каша, или се сваряват и се смачкват във вид на лапи.
Забележка: При бронхопневмония много ефикасен е сокът от пресни листа, който се приготвя по следния начин. Листата се измиват добре, нарязват се и се размачкват, след което се изтискват. Полученият сок се смесва с равни части мед и се вари в продължение на 20 минути. Съхранява се в добре затворен съд. Дава се на кучето сутрин и вечер по eднa чаена лъжичкa.
35. Pimila graпatum L - Нар
Приложение: при диарии вследствие на лошокачествена храна, при доказана опаразитеност с тения
Плодовата кора на нара се прилага вътрешно под формата на отвара при храносмилателни разстройства, като 1/4 чаена лъжичка ситно счукана плодова кора се вари в продължение на 15 минути с 250 грама вода. Това е дозата за два дни. Дава се на кучето по 1 чаена лъжичка три пъти дневно едновременно със сок от ябълка,
Стъблената кора на нара е ефикасно средство срещу тения. Приготвя се отвара от 50 грама дрога, която се вари 15 минути с 0,5 л вода. Прибавя се малко (около една кафейна чашка) варно мляко - от гасена вар и вода, прецедено. С приготвения разтвор се прави клизма като на кучето не се дава храна преди манипулацията и 2-3 часа след това.
Забележка: Нарът да се използва само при кучета, навършили 3 години.
36. Rhus cotynus L - Смрадлика
Приложение: като противоотрова при отравяне със солите на тежки метали, алкалоиди и други. За предпазване от ухапвания от кърлежи. При отоци от измръзвания, при рани, при гнойни рани
При отравяне смрадликата се прилага вътрешно, като 2 супени лъжици от ситно нарязаната дрога се варят в продължение на 5 минути в 0,5 л вода. След като изстине, отварата се прецежда и се дава на кучето 3 пъти дневно преди хранене в продължение на 1-2 дни след отравянето, като допълнително средство за пречистване на организма от токсичните вещества. При такива ситуации най-напред се търси квалифицирана лекарска помощ.
За всички изброени по-горе случаи смрадликата се прилага външно. Приготвя се отвара от 100 грама ситно нарязани листа, които се възваряват с 1 л вода. След изстиване отварата се прецежда и е готова за употреба.
За предпазване от кърлежи козината на кучето се навлажнява с така приготвената отвара, като за целта се използва гъба или мека кърпа. Фрикцията се прави срещу косъма, за да се обработи и кожата. Манипулацията се извършва един път седмично.
За компреси и лапи се използва остатъкът след прецеждането на отварата, с който се налага болното място.
37. Sophora japonica L - Японска софора (акация)
Приложение: при кръвоизливи в мозъка, ретината, при диабет, при сепсис, при ревматизъм, при капилярни кръвоизливи от токсичен характер (отравяне от арсенови съединения, салицилати и др.)
Японската софора е дърво, подобно на бялата акация. Разпространено е навсякъде у нас и се отглежда като декоративно растение. Цъфти през лятото. Използваемата част е неразтворените цветни пъпки. Дрогата съдържа голямо количество рутин. При лечение с японска софора задължително се комбинира с витамин С.
Цветните пъпки на софората се прилагат вътрешно, като за целта се стриват на прах (по 0,2-0,5 г) и се дават на 3-4 приема.
От цветчетата може да се приготви и настойка (20 грама цветчета се наставят със 100 грама 70-процентов спирт в продължени на 7 дни). От получената настойка се дава на кучето по 20-30 капки три пъти дневно.
38. Тагахаcum Offlcinale - Глухарче
Приложение: при възпаление на стомаха, при възпаление на червата, при хепатит, при камъни, пясък и други заболявания на бъбреците и пикочния мехур. При затлъстяване, запек, като противоглистно средство.
При всички изброени случаи глухарчето се прилага под формата на настойка. Приготвя се от 2 чаени лъжички ситно нарязан корен, наставени с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Настойката се прецежда и количеството се разделя на 4-5 равни части, които се дават през равни интервали от време на кучето.
Свежите листа от глухарче или сок от тях са ефикасно средство при анемии, С-авитаминоза, кожни заболявания.
39. Urtica dioica L - Обикновена коприва
Приложение: влияе благоприятно върху обмяната на веществата, при анемии, ревматизъм, воднянка, сърбящи кожни екземи, храносмилателни смущения, при изгаряния от I степен, при алопеция
Копривата се прилага вътрешно под формата на запарка, като 2 супени лъжици сухи, ситно стрити листа се заливат с една чаша (250 грама) вряла вода. Това е дозата за 1 ден.
При изгаряния и за лечение на рани същата запарка се приготвя с двойно количество листа - за компреси. При опадане на козината (алопеция) се варят 100 грама листа, ситно нарязани, с 0,5 л вода и 0,5 л оцет в продължение на 30 минути. С получената отвара се намазват всяка вечер засегнатите участъци. Да не се употребява сапун.
Забележка: За вътрешно приложение да не се давa на бременни животни.
40. Urtica ureпs L - Гръцка коприва
Приложение: при диарии, уремия, при диабет, при епилепсия, при бронхит, при рани вследствие на контузии
Гръцката коприва се използва по същият начин както обикновената коприва. Освен листата може да се употребява и коренът на растението, като се приготвя отвара.
41. Vaccinium murtillus L - Черна боровинка
Приложение: при диария, при възпаление на пикочния мехур, при стоматит, при ларингит, притонзилит, при диабет, при екземи, при алергии
По-често се употребяват сухите плодове на черната боровинка, в които се съдържат в по-големи количества витамините: С, В-комплекс, А (провитамини), ябълчена и лимонена киселина, пектин, инвертна захар и др.
За вътрешно приложение се приготвя настойка от 4 чаени лъжички сухи плодове с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Употребява се при диарии и храносмилателни смущения.
Във всички останали случаи се прилага запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязани плодове с 1 чаша вряща вода.
При възпаление на устната кухина може да се използва гъста каша за мазане, приготвен като 100 грама ситно нарязани плодове и 1/2 литър вода, като се вари докато водата остане 300 грама. Употребява се студена като намазването се прави през 2-3 часа няколко пъти дневно.
42. Vaccinium vitis idaea L - Червена боровинка
Приложение: при възпаление на бъбреците, при възпаление на пикочния мехур
Употребяват се листата на червената боровинка, като се прилага под формата на отвара: 3-4 чаени лъжички ситно нарязани листа се варят в продължение на 15 минути с 2 чаени чаши вода. Това е дозата за 2 дни. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжци, 4-5 пъти дневно.
43. Zea mays L - Царевица
Приложение: при камъни и пясък в бъбреците, при воднянка, при заболявания на черния дроб и жлъчката, при затлъстяване, при тения
Използва се царевичната коса. Прилага се под формата на запарка: 10 грама ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода: След като изстине се прецежда и се дава 3-4 пъти дневно на равни порции. При затлъстяване на кучето същата доза е за 2 дни, като се дава 1 час преди хранене, два пъти дневно. Ефектът се дължи на убиването на апетита.
Забележка: При леки форми на диабет също може дa се дaвa на кучето, но действието е индивидуално, така че ефектът зависи от конкретния случай.
<<< Върни се в началото на статията
З А Б Е Л Е Ж К А
До тук изброените рецепти са просто предание от миналото и ефективността им не е доказана и документирана от днешната медицина. Употребата, последствията и отговорностите са изцяло на ваша отговорност. Ние собствениците на moskowwatchdog.blogspot.com ви заявяваме, че посочените билки и дозировки не са рецепти с наша запазена марка и ние не носим никаква отговорност за последвалите ефекти върху вашите животни.
Взето от Moskow Watchdog blog
Приложение: диарии, гастроентерит, заболявания на черния дроб, бъбречни заболявания, ставен ревматизъм, за зарастване на рани, при изгаряния
Звъниката най-често се приема под формата на отвара: 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се вьзварява в продьлжение на около 15 мин. с 200г вода. Това е дозата за 1 ден. Приема се 3-4 пъти дневно преди хранене.
При кожни увреждания, рани, изгаряния звъни ката се прилага външно под формата на звъниково масло: 20 г пресни цветове се заливат с 200 г ленено или слънчогледово масло, в което престояват при често разклащане 14 дни. Полученият маслен извлек има кървавочервен цвят.
Забележка: Звъниката цъфти през лятото и за приготвянето на звъниково масло пресни цветове може да се закупят от билкарите, които продaвaт на пазара и други билки.
25. Juglaпs regia L - Орех
Приложение: при мастит, рахит, при опадане на космите (алопеция), стоматит, гастроентерит
При мастит се поставят топли лапи, като се приготвя отвара от 5 супени лъжици сухи ситно нарязани листа с 0,5 л вода; вари се 15 мин. Възпалените цицки се налагат с остатъка от прецедената отвара като за целта се използва мек, памучен плат, върху който се размазва кашата от сварените листа.
При рахит се употребява самата отвара, която се смесва с топла вода (до 35С) и се правят бани като водата не трябва да стига до корема на кучето. Подходящо е процедурите да се прилагат вечер в продължение на 10 минути.
При алопеция най-напред трябва да се установят причините. Голямо значение за появата на заболяването оказват недостигът или липсата на витамини, микроелементи и минерални вещества, а също и разстройството на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната и хипофизната жлеза), както и на нервната система.
При обща алопеция се правят фрикции, като предварително почистената кожа се масажира с парче мек вълнен плат, напоен с орехова отвара. Масажът трябва да се извършва енергично, но внимателно, за да не се нарани кожата на кучето.
Един-два пъти седмично може да се прилагат и бани, като отварата се смесва с водата за кьпане и се облива с нея кучето. Не трябва да се използва сапун или шампоан.
При локална алопеция се препоръчват същите процедури.
Освен за външно приложение, запарка от орехови листа може да се дава вът решно на кучето: 1 супена лъжица ситно нарязани, сухи орехови листа се залива с 1 чаша вряща вода. От тази запарка се дава на кучето сутрин и вечер в продължение на 3-4 дни. След 10 дена почивка отново може да се повтори лечението, като се дава запарката 3-4 дни.
Лечението при алопеция трябва да е съчетано и с подходяща диета, както и с даването на витамини (А и В-комплекс), които се назначават от ветеринарния лекар.
26. Juniperus communis L - Обикновена хвойна
Приложение: при дерматит
Появата на дерматит може да е свързана с механични, физични или химични дразнители. Затова най-напред трябва да бъда отстранена причината на заболяването. В зависимост от тежетта на състоянието се назначава от ветеринарния лекар и съответното лечение. Независимо от това на кучето може да се дават вътрешно плодчета от хвойна, като се прилага следната схема: първият ден кучето изяжда 5 плодчета, втория ден - 6 и т.н. докато се стигне до 15 плодчета дневно и след това дозата се намалява пак до 5 плодчета на ден.
Забележка: При възпаление на бъбреците хвойната е противопоказна, както и при бременни животни.
27. Linum usitatissimum L - Културен лен
Прuложенuе: при възпаление на стомаха и червата, при възпаление на пикочния мехур, при възпалителни отоци, при изгаряния, при запек
Използват се семената на лена, както вътрешно, така и външно. Слузта на лененото семе се прилага вътрешно, като 1 супена лъжица (20 г) цели семена се заливат с 1 чаша студена вода, престояват 2-3 часа при често разклащане. От получената слуз се дават от 5 до 15 мл.
За лапи и компреси се приготвя рядка каша от ленено брашно с гореща вода, която се размазва върху марля и се налага на болното място, като се увива с парче вълнен плат.
При изгаряния се приготвя смес от равни части лененото масло и варова водa.
28. Matricaria chamomila L - Лайка
Приложение: при възпаление на стомаха и червата, при диарии, при конюнктивит
Лайката действа противовъзпалително и успокояващо. Външно се прилага за промивки, компреси, бани и др. Използва се запарка от 3 супени лъжици дрога, която се залива с 600-700 г вряща вода и се оставя да стои 1 час в добре затворен съд.
За вътрешно приложение лайката се прилага под формата на извлек. И звлекът се приготвя от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Наставя се за 8 часа. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно.
29. Melisa officinalis L. - Маточина
Приложение: при повръщане, при полова свръх възбуда, при кожни обриви, при колики и задръжка на газове в червата
Маточината действа спазмолитично и болкоуспокояващо, укрепва нервната система. Вътрешно се използва под формата на запарка: 8 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаши вряща вода и се оставя да престои 30 мин. в добре затворен съд. Приема се 3-4 пъти дневно на равни порции. При повръщане се дава по 2-3 супени лъжици през 15 минути.
30. Ocimum basilicum L - Босилек
Приложение: при възпаление на външното ухо, при гнойно възпаление на средното ухо
При възпаление на ухото най-напред се почиства с дезинфекционен разтвор и след това се накапват 5-6. капки от сок от пресни листа на босилек. Манипулацията се прави 3-4 пъти дневно, в зависимост от тежестта на възпалението.
31. Origaпum vulgare L - Риган
Приложение: за успокояване на кашлица при остьр и хроничен бронхит, при спазми в стомаха и червата, при полова свръхвъз6удимост, нервна възбудимост, липса на апетит, чернодробни смущения, хепатит, при сърбящи екземи
Риганът се прилага вътрешно под формата на запарка при всички посочени по-горе заболявания: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода. Това е дневната доза, която се дава 3 пъти.
Външно за бани при сърбящи екземи се използва запарка от 200-300 г дрога в 2-3 л кипяща вода; запарката се прибавя към водата за баня.
32. Petroseliпum sativuт Hoffт. - Магданоз
Приложение: като диуретично и спазмолитично средство, при възпаление на простатната жлеза, при възпаление на пикочния мехур и бъбреците, при липса на апетит, при ужилване от насекоми
Използват се пресните листа със стръкчетата, както и плодчетата на магданоза.
Дрогата се прилага под формата на настойка: 1/2 чаена лъжичка счукани плодчета се наставят с 1 чаена чаша вода в продължение на 8 часа. Това е дозата за 1 ден, която се разпределя на 3-4 приема.
При ужилване от насекоми се използва сокът от листата на магданоза, с които се намазва болното място. Вместо плодчета, може да се прилага вътрешно според сезона и сок от пресен магданоз. Дозата е 2 супени лъжици дневно. Дава се самостоятелно или с храната на кучето.
33. Phaseolus nanus Jusl. - Дребен фасул
Приложение: при диабет
Растението е вариетет на обикновения фасул. Използват се шушулките на боба, които оказват инсулиноподобно действие при диабет. Те трябва да са добре узрели (пожълтели), сухи и без семената. Прилага се под формата на отвара: 15-20 г дрога се вари в продължение на 3-4 часа с 1 л вода. Дава се на кучето често, на малки порции.
34. Plaпtago major L - Широколистен жиловлек
Приложение: при възпаление на пикочния мехур, често уриниране, при диарии, възпаление на стомаха и червата, при лептоспироза, при възпаление на венците, при отоци от удар, ужилвания от насекоми, при мокри екземи, при рани от отровни змии
Вътрешно жиловлекьт се приема под формата на запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязани сухи листа на 1 чаша вряща вода, Така приготвената запарка се оставя да престои 10 минути. Дава се на кучето на малки порции в продьлжение на 1 час.
За външно приложение жиловлекът се използва при отоци, ужилвания, екземи.и рани. За целта пресни листа, добре измити, се счукват във вид на каша, или се сваряват и се смачкват във вид на лапи.
Забележка: При бронхопневмония много ефикасен е сокът от пресни листа, който се приготвя по следния начин. Листата се измиват добре, нарязват се и се размачкват, след което се изтискват. Полученият сок се смесва с равни части мед и се вари в продължение на 20 минути. Съхранява се в добре затворен съд. Дава се на кучето сутрин и вечер по eднa чаена лъжичкa.
35. Pimila graпatum L - Нар
Приложение: при диарии вследствие на лошокачествена храна, при доказана опаразитеност с тения
Плодовата кора на нара се прилага вътрешно под формата на отвара при храносмилателни разстройства, като 1/4 чаена лъжичка ситно счукана плодова кора се вари в продължение на 15 минути с 250 грама вода. Това е дозата за два дни. Дава се на кучето по 1 чаена лъжичка три пъти дневно едновременно със сок от ябълка,
Стъблената кора на нара е ефикасно средство срещу тения. Приготвя се отвара от 50 грама дрога, която се вари 15 минути с 0,5 л вода. Прибавя се малко (около една кафейна чашка) варно мляко - от гасена вар и вода, прецедено. С приготвения разтвор се прави клизма като на кучето не се дава храна преди манипулацията и 2-3 часа след това.
Забележка: Нарът да се използва само при кучета, навършили 3 години.
36. Rhus cotynus L - Смрадлика
Приложение: като противоотрова при отравяне със солите на тежки метали, алкалоиди и други. За предпазване от ухапвания от кърлежи. При отоци от измръзвания, при рани, при гнойни рани
При отравяне смрадликата се прилага вътрешно, като 2 супени лъжици от ситно нарязаната дрога се варят в продължение на 5 минути в 0,5 л вода. След като изстине, отварата се прецежда и се дава на кучето 3 пъти дневно преди хранене в продължение на 1-2 дни след отравянето, като допълнително средство за пречистване на организма от токсичните вещества. При такива ситуации най-напред се търси квалифицирана лекарска помощ.
За всички изброени по-горе случаи смрадликата се прилага външно. Приготвя се отвара от 100 грама ситно нарязани листа, които се възваряват с 1 л вода. След изстиване отварата се прецежда и е готова за употреба.
За предпазване от кърлежи козината на кучето се навлажнява с така приготвената отвара, като за целта се използва гъба или мека кърпа. Фрикцията се прави срещу косъма, за да се обработи и кожата. Манипулацията се извършва един път седмично.
За компреси и лапи се използва остатъкът след прецеждането на отварата, с който се налага болното място.
37. Sophora japonica L - Японска софора (акация)
Приложение: при кръвоизливи в мозъка, ретината, при диабет, при сепсис, при ревматизъм, при капилярни кръвоизливи от токсичен характер (отравяне от арсенови съединения, салицилати и др.)
Японската софора е дърво, подобно на бялата акация. Разпространено е навсякъде у нас и се отглежда като декоративно растение. Цъфти през лятото. Използваемата част е неразтворените цветни пъпки. Дрогата съдържа голямо количество рутин. При лечение с японска софора задължително се комбинира с витамин С.
Цветните пъпки на софората се прилагат вътрешно, като за целта се стриват на прах (по 0,2-0,5 г) и се дават на 3-4 приема.
От цветчетата може да се приготви и настойка (20 грама цветчета се наставят със 100 грама 70-процентов спирт в продължени на 7 дни). От получената настойка се дава на кучето по 20-30 капки три пъти дневно.
38. Тагахаcum Offlcinale - Глухарче
Приложение: при възпаление на стомаха, при възпаление на червата, при хепатит, при камъни, пясък и други заболявания на бъбреците и пикочния мехур. При затлъстяване, запек, като противоглистно средство.
При всички изброени случаи глухарчето се прилага под формата на настойка. Приготвя се от 2 чаени лъжички ситно нарязан корен, наставени с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Настойката се прецежда и количеството се разделя на 4-5 равни части, които се дават през равни интервали от време на кучето.
Свежите листа от глухарче или сок от тях са ефикасно средство при анемии, С-авитаминоза, кожни заболявания.
39. Urtica dioica L - Обикновена коприва
Приложение: влияе благоприятно върху обмяната на веществата, при анемии, ревматизъм, воднянка, сърбящи кожни екземи, храносмилателни смущения, при изгаряния от I степен, при алопеция
Копривата се прилага вътрешно под формата на запарка, като 2 супени лъжици сухи, ситно стрити листа се заливат с една чаша (250 грама) вряла вода. Това е дозата за 1 ден.
При изгаряния и за лечение на рани същата запарка се приготвя с двойно количество листа - за компреси. При опадане на козината (алопеция) се варят 100 грама листа, ситно нарязани, с 0,5 л вода и 0,5 л оцет в продължение на 30 минути. С получената отвара се намазват всяка вечер засегнатите участъци. Да не се употребява сапун.
Забележка: За вътрешно приложение да не се давa на бременни животни.
40. Urtica ureпs L - Гръцка коприва
Приложение: при диарии, уремия, при диабет, при епилепсия, при бронхит, при рани вследствие на контузии
Гръцката коприва се използва по същият начин както обикновената коприва. Освен листата може да се употребява и коренът на растението, като се приготвя отвара.
41. Vaccinium murtillus L - Черна боровинка
Приложение: при диария, при възпаление на пикочния мехур, при стоматит, при ларингит, притонзилит, при диабет, при екземи, при алергии
По-често се употребяват сухите плодове на черната боровинка, в които се съдържат в по-големи количества витамините: С, В-комплекс, А (провитамини), ябълчена и лимонена киселина, пектин, инвертна захар и др.
За вътрешно приложение се приготвя настойка от 4 чаени лъжички сухи плодове с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Употребява се при диарии и храносмилателни смущения.
Във всички останали случаи се прилага запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязани плодове с 1 чаша вряща вода.
При възпаление на устната кухина може да се използва гъста каша за мазане, приготвен като 100 грама ситно нарязани плодове и 1/2 литър вода, като се вари докато водата остане 300 грама. Употребява се студена като намазването се прави през 2-3 часа няколко пъти дневно.
42. Vaccinium vitis idaea L - Червена боровинка
Приложение: при възпаление на бъбреците, при възпаление на пикочния мехур
Употребяват се листата на червената боровинка, като се прилага под формата на отвара: 3-4 чаени лъжички ситно нарязани листа се варят в продължение на 15 минути с 2 чаени чаши вода. Това е дозата за 2 дни. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжци, 4-5 пъти дневно.
43. Zea mays L - Царевица
Приложение: при камъни и пясък в бъбреците, при воднянка, при заболявания на черния дроб и жлъчката, при затлъстяване, при тения
Използва се царевичната коса. Прилага се под формата на запарка: 10 грама ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода: След като изстине се прецежда и се дава 3-4 пъти дневно на равни порции. При затлъстяване на кучето същата доза е за 2 дни, като се дава 1 час преди хранене, два пъти дневно. Ефектът се дължи на убиването на апетита.
Забележка: При леки форми на диабет също може дa се дaвa на кучето, но действието е индивидуално, така че ефектът зависи от конкретния случай.
<<< Върни се в началото на статията
З А Б Е Л Е Ж К А
До тук изброените рецепти са просто предание от миналото и ефективността им не е доказана и документирана от днешната медицина. Употребата, последствията и отговорностите са изцяло на ваша отговорност. Ние собствениците на moskowwatchdog.blogspot.com ви заявяваме, че посочените билки и дозировки не са рецепти с наша запазена марка и ние не носим никаква отговорност за последвалите ефекти върху вашите животни.
Взето от Moskow Watchdog blog
Билколечението и животните
Някои правила при билколечение
Тъй като различни видове лечебни растения си приличат, а само едни от тях имат лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да се набавя собственоръчно, за да се избягне нежелана ситуация. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно определено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства.
Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятелно или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени.
Иначе лечението с билки е еднакво ефикасно както при хората,така и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен.
Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките?
Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето е болно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение.
Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието.
Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка.
Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване и други.
Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин.
Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му:
За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза
За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата
За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата
За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата
За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата
За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата.
За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Винаги се приготвя цялото количество, посочено в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема. Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче.
Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположения към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прилагането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефикасни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключение, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване.
Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лечение, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви.
Имайте в предвид,че:
Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименования. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название.
Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник. Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните.
Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени. Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба.
Статията продължава със следните теми:
ФОРМИ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са....
УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
Растителни сокове се препоръчват при простудни и стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни....
РЕЦЕПТИ, НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И ДОЗИРОВКА
Знанията и уменията за лековитостта на растенията датират от хиляди години. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина.Хиляди рецепти....
Продължи да четеш >>
Тъй като различни видове лечебни растения си приличат, а само едни от тях имат лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да се набавя собственоръчно, за да се избягне нежелана ситуация. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно определено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства.
Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятелно или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени.
Иначе лечението с билки е еднакво ефикасно както при хората,така и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен.
Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките?
Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето е болно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение.
Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието.
Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка.
Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване и други.
Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин.
Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му:
За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза
За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата
За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата
За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата
За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата
За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата.
За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Винаги се приготвя цялото количество, посочено в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема. Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче.
Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположения към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прилагането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефикасни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключение, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване.
Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лечение, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви.
Имайте в предвид,че:
Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименования. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название.
Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник. Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните.
Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени. Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба.
Статията продължава със следните теми:
ФОРМИ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са....
УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
Растителни сокове се препоръчват при простудни и стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни....
РЕЦЕПТИ, НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И ДОЗИРОВКА
Знанията и уменията за лековитостта на растенията датират от хиляди години. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина.Хиляди рецепти....
Продължи да четеш >>
сряда, 8 април 2009 г.
Кърлежите носят опасни зарази
Кърлежите са акари-паразити, широко разпространени особено по нашите географски ширини.Кърлежите вече са напълно градски жители. Те са навсякъде-около жилищните блокове, където има невисока трева, по тротоара, дори в центъра на града. В нашата географска ширина се наблюдават два пика на кърлежова инвазия – пролет и есен.Кърлежът се храни с кръвта на гостоприемника в продължение на 3 до 10 дни преди да се върне в околната среда и да продължи със следващите етапи в развитието си.
Видовете кърлежи са с много богата гама. В Европа са разпространени три основни вида кърлежи инвазиращи кучето и котката : Ixodes, Dermacentor, Rhipicephalus. Тези паразити обитават мочурливи, гористи месности, градини, паркове, но това че не извеждате животното си в гората или парка не е гаранция, че не може да го полази кърлеж.
Хранят се с кръвта на животното и причиняват инфектиране в мястото на ухапване, в резултат на действието на токсините, които се отделят при прикрепването им към кожата. Масивното опаразитяване особенно при малките кученца и котенца може да доведе до значителни загуби на кръв. В някои случаи това може да доведе до смърт. Освен това кърлежите са преносители на причинителите на много заболявания опасни за животните, а в много случаи и за човека : Лаймска болест, Бабезиоза, Ерлихиоза и др.
След всяка разходка старателно преглеждайте кожата и козината на животното, по възможност сресвайте. Кърлежите обикновено търсят по-нежно място и се прикрепват към кожата няколко часа след като са попаднали върху козината, така че имате време да ги премахнете. Ако кърлежа вече се е прикрепил-можете да се опитате сами да го отстраните, използвайки специален пинцет или да се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Най-главното след като кърлежа бъде отстранен е да се наблюдава състоянието на животното. Не след всяко ухапване се развива заболяване, но за съжаление няма как да знаем кой кърлеж е носител и кой-не. Да се определи заразено ли е или не кучето веднага е невъзможно. Обикновенно след 6-12 дни се забелязват първите признаци-слабост, липса на апетит, залежаване, затруднено придвижване, тахикардия, повишена температура. Тези признаци често се съпровождат с разстройство, повръщане, тъмна урина с червеникав оттенък.
Пироплазмозата (Бабезиоза) е заболяване при кучатата, което се предизвиква от едноклетъчен паразит, който се намира в слюнчените жлези на кърлежа и се локализира в еритроцитите след ухапване. Диагнозата се поставя с кръвен тест и микроскопски анализ на периферна кръв. Бабезиите се размножават много бързо в кръвта и унищожават до 50% от еритроцитите. Заболяването може да завърши и летално при свръхостро протичане или при ненавременно лечение. Лечението е насочено към премахване на причинителя, към отстраняване на интоксикацията и подобряване общото състояние на животното.
Моноцитната ерлихиоза при кучето е също кърлежово-преносимо заболяване. Инкубационният период е от 8 до 20 дни. Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която да продължи с месеци и години. Често заболянето преминава в хронична форма, която протича от леко до по-тежко и може да завърши летално. При хроничното протичане най-типичните признаци са : обща слабост, депресия, загуба на апетит, отслабване, изтощение, бледи лигавици, температура, отоци по крайниците и скротума. Наблюдават се кръвоизливи по кожата и лигавиците на кучето. При намеса на вторична бактериална микрофлора и протозои, се развива интерстициална пневмония, гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност и артрит. В отделни случаи може да се засегнат и очите. Нервни симптоми са наблюдавани и в острата и в хроничната форма и са свързани с менингоенцефалит.
Борелиозата (Лаймска болест) е остро инфекциозно заболяване, протичащо с висока температура. Причинява се от Borrelia burgdorferi, който попада в организма при ухапване от кърлежи. Има случаи на контактно заразяване на кучета чрез урината на болни животни. Инкубационният период е 1 – 2 месеца. В началото липсват клинични признаци. По-късно се проявява висока температура, куцота, отоци и болезненост в ставите, мускулите и гръбначния стълб.
Третирането на животните е най-добрата защита! Изключително подходящи са пипетите за накапване върху кожата на животното. На българския пазар съществуват вече много качествени препарати, произвеждани от световни марки и производители. Могат да се използват също средства под формата на пудра или спрей за обработване на козината.
Независимо от мерките, които предприемате с третиране на животните не забравяйте да следите за състоянието им особено през пиковите месеци. Обръщайте сериозно внимание на тези неща, за да избегнете неприятности.
Взето от Moskow Watchdog blog
Видовете кърлежи са с много богата гама. В Европа са разпространени три основни вида кърлежи инвазиращи кучето и котката : Ixodes, Dermacentor, Rhipicephalus. Тези паразити обитават мочурливи, гористи месности, градини, паркове, но това че не извеждате животното си в гората или парка не е гаранция, че не може да го полази кърлеж.
Хранят се с кръвта на животното и причиняват инфектиране в мястото на ухапване, в резултат на действието на токсините, които се отделят при прикрепването им към кожата. Масивното опаразитяване особенно при малките кученца и котенца може да доведе до значителни загуби на кръв. В някои случаи това може да доведе до смърт. Освен това кърлежите са преносители на причинителите на много заболявания опасни за животните, а в много случаи и за човека : Лаймска болест, Бабезиоза, Ерлихиоза и др.
След всяка разходка старателно преглеждайте кожата и козината на животното, по възможност сресвайте. Кърлежите обикновено търсят по-нежно място и се прикрепват към кожата няколко часа след като са попаднали върху козината, така че имате време да ги премахнете. Ако кърлежа вече се е прикрепил-можете да се опитате сами да го отстраните, използвайки специален пинцет или да се обърнете към вашия ветеринарен лекар.
Най-главното след като кърлежа бъде отстранен е да се наблюдава състоянието на животното. Не след всяко ухапване се развива заболяване, но за съжаление няма как да знаем кой кърлеж е носител и кой-не. Да се определи заразено ли е или не кучето веднага е невъзможно. Обикновенно след 6-12 дни се забелязват първите признаци-слабост, липса на апетит, залежаване, затруднено придвижване, тахикардия, повишена температура. Тези признаци често се съпровождат с разстройство, повръщане, тъмна урина с червеникав оттенък.
Пироплазмозата (Бабезиоза) е заболяване при кучатата, което се предизвиква от едноклетъчен паразит, който се намира в слюнчените жлези на кърлежа и се локализира в еритроцитите след ухапване. Диагнозата се поставя с кръвен тест и микроскопски анализ на периферна кръв. Бабезиите се размножават много бързо в кръвта и унищожават до 50% от еритроцитите. Заболяването може да завърши и летално при свръхостро протичане или при ненавременно лечение. Лечението е насочено към премахване на причинителя, към отстраняване на интоксикацията и подобряване общото състояние на животното.
Моноцитната ерлихиоза при кучето е също кърлежово-преносимо заболяване. Инкубационният период е от 8 до 20 дни. Кучетата, освен че боледуват клинично, могат да развият и субклинична инфекция, която да продължи с месеци и години. Често заболянето преминава в хронична форма, която протича от леко до по-тежко и може да завърши летално. При хроничното протичане най-типичните признаци са : обща слабост, депресия, загуба на апетит, отслабване, изтощение, бледи лигавици, температура, отоци по крайниците и скротума. Наблюдават се кръвоизливи по кожата и лигавиците на кучето. При намеса на вторична бактериална микрофлора и протозои, се развива интерстициална пневмония, гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност и артрит. В отделни случаи може да се засегнат и очите. Нервни симптоми са наблюдавани и в острата и в хроничната форма и са свързани с менингоенцефалит.
Борелиозата (Лаймска болест) е остро инфекциозно заболяване, протичащо с висока температура. Причинява се от Borrelia burgdorferi, който попада в организма при ухапване от кърлежи. Има случаи на контактно заразяване на кучета чрез урината на болни животни. Инкубационният период е 1 – 2 месеца. В началото липсват клинични признаци. По-късно се проявява висока температура, куцота, отоци и болезненост в ставите, мускулите и гръбначния стълб.
Третирането на животните е най-добрата защита! Изключително подходящи са пипетите за накапване върху кожата на животното. На българския пазар съществуват вече много качествени препарати, произвеждани от световни марки и производители. Могат да се използват също средства под формата на пудра или спрей за обработване на козината.
Независимо от мерките, които предприемате с третиране на животните не забравяйте да следите за състоянието им особено през пиковите месеци. Обръщайте сериозно внимание на тези неща, за да избегнете неприятности.
Взето от Moskow Watchdog blog
Чревните паразити по кучетата
Животните се заразяват по различни начини: директно с яйца или ларви през устата, поглъщайки носителя на заразата като мишки, бълхи, птици, сурово месо или вътрешности, различни неща от улицата, замърсени с изпражнения на други животни, по време на бременността, чрез млякото при кърмене или през кожата.
Хората се заразяват през устата когато слагат в устата различни предмети, при целуване на кучето, при недостатъчно често миене на ръцете и рядко през кожата.
Паразитите са силно разпространени, много повече отколкото предполагате!
Най-разпространените и най-опасни паразитни червеи при кучето живеят в различни отдели на храносмилателната им система. Изключително е важно е да се знае, че наличието на паразити в организма на кучето в повечето случаи не се проявява чрез каквито и да е клинични симптоми. Разпространението на яйцата и червеите чрез заразени животни е заплаха за здравето на домашния ви любимец и огромен риск за вас.
Редовната профилактика и обезпаразитяване са абсолютно задължителни за всички животни живеещи около нас. Те се планират от вашия ветеринарен лекар според възрастта, физиологичния статус на вашето животно и условията на околната среда, която то обитава и ред други фактори.
Глисти
Много често срещани паразити при месоядните животни. Кръгли червеи от различни видове и форми принадлежат към тази група. Зрелите паразити отделят 200 000 яйца на ден, които попадат в околната среда и са потенциална опасност за всички останали животни! Признаци, които подсказват опаразитяване с кръгли червеи: дъх, с мирис на ацетон, подут стомах, нервни признаци при малките кученца. Хората се явяват междинни гостоприемници за паразитите. Ларвите могат да причинят силно увреждане на вътрешните органи. Повечето случаи са при малки деца 2-4 годишни, най-често при недостатъчна хигиена, но могат да се проявят и при възрастни хора. Яйцата, погълнати от нас са невидими с просто око. Те се излюпват в червата. При придвижването си ларвите разрушават тъканите. Могат да мигрират напр. в белите дробове на човека и да предизвикат неподдаваща се на лечение с медикаменти кашлица, в очите да доведат до ослепяване, а в кожата-до възпаление, съпроводено със силен сърбеж и зачервяване.
Трихуриди
Въпреки, че не са опасни за хората, често се срещат при кучетата и могат да причинят загуба на тегло и периодично повтаряща се диария.
Тении
Възрастните тении живеят в тънките черва на месоядните животни. Те не предизвикват поява на клинични признаци. Вредата от тениите се проявява, когато техните ларви преминават през междинните гостоприемници-животни и човек. Едни от най-активно участващите гостоприемници в цикъла на тениите са бълхите, въшките и гризачите. От гледна точка на човешкото здраве най-опасната е най-трудна за лечение последица от тенията е Echinococcus granulosus /Ехинококов мехур/. Възрастните червеи живеят в тънките черва на животното и отделят членчета с размер 3-6 мм, с които се разпространяват яйца в околната среда. Те могат да попаднат и в хората и да се развият до ларви. Ларвите пробиват чревната стена и с кръвообръщението достигат до черния дроб, белите дробове, мозъка или бъбреците. Жизнеспособната ларва произвежда голям брой пълни с течност мехурчета, т.нар. хидратни цисти /ехинококови мехури/, които растат бавно с години. С течение на времето започват да се проявяват клинични симптоми и може да се стигне дори до смърт, в резултат на драстична промяна във функцията на органите.
Какво е важно да знаем:
Профилактика и лечение
1. Не хранете домашните си любимци със сурово месо и вътрешности!
2. Обърнете внимание на личната хигиена-често и старателно измиване на ръцете, плодовете и зеленчуците.
3. Обезпаразитяване на домашните любимци редовно срещу бълхи целогодишно. Разпространението на бълхите няма сезонен характер!
Обезпаразитяване с таблетки
1. Бременни-обезпаразитяване 2-3 седмици преди раждането и след това на всеки 2-3 седмици, заедно с малките кученца до отбиването им.
2. Малки кученца и котенца-първоначално на 2-3 седмична възраст, както и на всеки 2-3 седмици до отбиването им. До навършване на една година-всеки месец.
3. Възрастни-на 2 месеца.
Желателно ако притежавате, каквото и да е домашно животно редовно да се консултирате с вашия ветеринар и да спазвате неговите указания и предписания, за да се избегнат непредвидени последствия от заразяване на семейството ви с подобни коварни и трудни за лечение паразитни заболявания!
Взето от Moskow Watchdog blog
Хората се заразяват през устата когато слагат в устата различни предмети, при целуване на кучето, при недостатъчно често миене на ръцете и рядко през кожата.
Паразитите са силно разпространени, много повече отколкото предполагате!
Най-разпространените и най-опасни паразитни червеи при кучето живеят в различни отдели на храносмилателната им система. Изключително е важно е да се знае, че наличието на паразити в организма на кучето в повечето случаи не се проявява чрез каквито и да е клинични симптоми. Разпространението на яйцата и червеите чрез заразени животни е заплаха за здравето на домашния ви любимец и огромен риск за вас.
Редовната профилактика и обезпаразитяване са абсолютно задължителни за всички животни живеещи около нас. Те се планират от вашия ветеринарен лекар според възрастта, физиологичния статус на вашето животно и условията на околната среда, която то обитава и ред други фактори.
Глисти
Много често срещани паразити при месоядните животни. Кръгли червеи от различни видове и форми принадлежат към тази група. Зрелите паразити отделят 200 000 яйца на ден, които попадат в околната среда и са потенциална опасност за всички останали животни! Признаци, които подсказват опаразитяване с кръгли червеи: дъх, с мирис на ацетон, подут стомах, нервни признаци при малките кученца. Хората се явяват междинни гостоприемници за паразитите. Ларвите могат да причинят силно увреждане на вътрешните органи. Повечето случаи са при малки деца 2-4 годишни, най-често при недостатъчна хигиена, но могат да се проявят и при възрастни хора. Яйцата, погълнати от нас са невидими с просто око. Те се излюпват в червата. При придвижването си ларвите разрушават тъканите. Могат да мигрират напр. в белите дробове на човека и да предизвикат неподдаваща се на лечение с медикаменти кашлица, в очите да доведат до ослепяване, а в кожата-до възпаление, съпроводено със силен сърбеж и зачервяване.
Трихуриди
Въпреки, че не са опасни за хората, често се срещат при кучетата и могат да причинят загуба на тегло и периодично повтаряща се диария.
Тении
Възрастните тении живеят в тънките черва на месоядните животни. Те не предизвикват поява на клинични признаци. Вредата от тениите се проявява, когато техните ларви преминават през междинните гостоприемници-животни и човек. Едни от най-активно участващите гостоприемници в цикъла на тениите са бълхите, въшките и гризачите. От гледна точка на човешкото здраве най-опасната е най-трудна за лечение последица от тенията е Echinococcus granulosus /Ехинококов мехур/. Възрастните червеи живеят в тънките черва на животното и отделят членчета с размер 3-6 мм, с които се разпространяват яйца в околната среда. Те могат да попаднат и в хората и да се развият до ларви. Ларвите пробиват чревната стена и с кръвообръщението достигат до черния дроб, белите дробове, мозъка или бъбреците. Жизнеспособната ларва произвежда голям брой пълни с течност мехурчета, т.нар. хидратни цисти /ехинококови мехури/, които растат бавно с години. С течение на времето започват да се проявяват клинични симптоми и може да се стигне дори до смърт, в резултат на драстична промяна във функцията на органите.
Какво е важно да знаем:
Профилактика и лечение
1. Не хранете домашните си любимци със сурово месо и вътрешности!
2. Обърнете внимание на личната хигиена-често и старателно измиване на ръцете, плодовете и зеленчуците.
3. Обезпаразитяване на домашните любимци редовно срещу бълхи целогодишно. Разпространението на бълхите няма сезонен характер!
Обезпаразитяване с таблетки
1. Бременни-обезпаразитяване 2-3 седмици преди раждането и след това на всеки 2-3 седмици, заедно с малките кученца до отбиването им.
2. Малки кученца и котенца-първоначално на 2-3 седмична възраст, както и на всеки 2-3 седмици до отбиването им. До навършване на една година-всеки месец.
3. Възрастни-на 2 месеца.
Желателно ако притежавате, каквото и да е домашно животно редовно да се консултирате с вашия ветеринар и да спазвате неговите указания и предписания, за да се избегнат непредвидени последствия от заразяване на семейството ви с подобни коварни и трудни за лечение паразитни заболявания!
Взето от Moskow Watchdog blog
Захарен диабед при кучетата
Видове диабет:
Захарен диабет - да го наречем тип 1 ( инсулинозависим ) - възниква в млада възраст и се съпровожда с намалена или напълно отсъстваща секреция на собствен инсулин. Единственият метод за лечение на диабет от този тип са пожизнените инжекции с инсулин. Без това лечение, болните умират от кетоацидоза.
Захарен диабет - да го наречем тип 2 (инсулинонезависим) - възниква в средна възраст. При него секрецията на собствен инсулин е съхранена, но е недостатъчна и носи неправилен характер. Въвеждането на екзогенен инсулин не е обезателна, по-скоро се набляга на правилно подбраната диета. Кетоацидоза се развива рядко.
Захарният диабет е синдром на хронична хипергликемия и е познат с недостатъчност на инсулин в организма. Съпровожда се с нарушения на въглехидратния, липидния и белтъчен обмен. Той може да протича и като усложнение на тежък панкреатит, хиперкортицизъм и акромегалия, а също и в резултат на действието на някои лекарства. Абсолютният или относителен дефицит на инсулин води до нарушено усвояване на глюкозата. Това, както и продължителната гликогенеза водят до развитието на хипергликемия. Излишната глюкоза се отделя с урината, заедно с голямо количество течности (осмотическа диуреза), довеждайки до обезводняване на организма, жажда и полидипсия (повишена консумация на вода). Гладуването на клетките води до мобилизация на мазнините като източник на енергия, което е свързано с бързо отслабване и повишаване концентрацията на свободни мастни киселини в кръвта. В резултат на това се активизира образуването на кетонови тела и настъпва мастна дистрофия на черния дроб. Засилената кетогенеза се съпровожда с метаболитна ацидоза.
Захарният диабет е разпространен при котките и кучетата приблизително с еднакакъв процент на вероятно заболяване. Породна предразположеност показват-пинчери, териери, пудели, дакели, в по-малка степен шнауцери и бигъли. По-често боледуват женските кучета и котараците. Предразполагащ фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването, докато диабет тип 1 носи по-скоро наследствен характер.
Диагностика на заболяването:
Ранните прояви са жажда, повишен апетит, отслабване, без видима причина, слабост. По-късни признаци са анорексия, повръщане, подтиснатост, вялост, сънливост, свързана с развитието на кетоацидозата, силен мирис на ацетон от устата.
Появяват се всички признаци на обезводняване. При клиничен преглед се установяват намаляване на мускулите около гръбнака, омазнена козина с пърхот (типично за котките), увеличен и болезнен черен дроб, хепатит (по-често при котките). По-рядко се наблюдават катаракти при кучетата и клатушкаща се походка при котките (в резултат на диабетната невропатия). В диферинциалната диагностика обикновено се има предвид, че бъбречната гликозурия не се съпровожда с хипергликемия, полиурия, жажда и отслабване. При хипергликемия, предизвикана от стресови ситуации (нормално понякога при котките) също липсват полиурия и полидипсия.
Методи на лабораторно изследване и констатиране:
Повишени нива на глюкозата в кръвта, увеличение на стойностите на чернодробните ензими, повишаване на холестерина и липидите, понижаване на калия и фосфора. Концентрацията на инсулин е нормална или повишена при диабет тип 2. При захарен диабет тип 1 е снижена или въобще липсва. В същото време хипергликемията блокира секрецията на собствен инсулин. Компенсаторно се проявява гликозурия (захар в урината), наличие на кетонови тела и намалено относително тегло на урината.
Лечение на заболяването:
Диета и физически натоварвания.
Храна с високо съдържание на сложни въглехидратии влакнини, а с ниско съдържание на мазнини. Добре е да се предпочита твърдата храна, тъй като по-меката може да предизвика значителна хипергликемия след хранене.
При затлъстяване с диабет тип 2 постепенното снижаване на телесното тегло способства за за подобряване чувствителността на тъканите кам инсулина.
Има два начина за намаляване на телесното тегло. Намаляване на количеството храна до 70 % от потребностите при котките и 60% при кучетата или да се запази обичайния обем храна, но да се използват нискокалорични продукти. Оптималният вариант е използването на готови диетични храни, изготвени по специални лечебни формули, в съответствие със заболяването. Животните се хранят два пъти дневно през 10 часа, в съответствие с режима на прием на захароснижаващите таблетки или въвеждането на инсулина.
При еднократно въвеждане на инсулин, половината от денонощната дажба храна се дава веднага, а останалото количество 8 часа след това. В този период от време може да се дава по малко суха храна желателно лечебна.
Наблюдение на болните животни:
Необходим е периодичен контрол на кръвната захар. При дълго продължаваща хипергликемия има риск от развитието на катаракта при кучетата и диабетна невропатия при котките. От друга страна предозирането на инсулин, може да доведе до хипогликемия и до хипогликемична кома. Възможно усложнение от началната инсулинова терапия е хемолитична анемия с хипофосфатемия. Излекуване от диабет е малко вероятно, макар че понякога при котките с диабет тип 2 се наблюдават дълги ремисии. Прогнозата за продължителен живот е благоприятна при правилно провеждане на лечение и правилно хранене. Диабет може да се развие по време на бременност и в такъв случай тя е трудно да бъде съхранена. Екзогенното въвеждане на инсулин в такъв случай, може за предизвика увеличаване размера на плодовете. Чувствителността на организма към инсулина се снижава, което затруднява лечението на заболяването. Повишава се риска от кетоацидоза. При вече поставена диагноза диабет бременността е противопоказана.
Взето от Moskow Watchdog blog
Захарен диабет - да го наречем тип 1 ( инсулинозависим ) - възниква в млада възраст и се съпровожда с намалена или напълно отсъстваща секреция на собствен инсулин. Единственият метод за лечение на диабет от този тип са пожизнените инжекции с инсулин. Без това лечение, болните умират от кетоацидоза.
Захарен диабет - да го наречем тип 2 (инсулинонезависим) - възниква в средна възраст. При него секрецията на собствен инсулин е съхранена, но е недостатъчна и носи неправилен характер. Въвеждането на екзогенен инсулин не е обезателна, по-скоро се набляга на правилно подбраната диета. Кетоацидоза се развива рядко.
Захарният диабет е синдром на хронична хипергликемия и е познат с недостатъчност на инсулин в организма. Съпровожда се с нарушения на въглехидратния, липидния и белтъчен обмен. Той може да протича и като усложнение на тежък панкреатит, хиперкортицизъм и акромегалия, а също и в резултат на действието на някои лекарства. Абсолютният или относителен дефицит на инсулин води до нарушено усвояване на глюкозата. Това, както и продължителната гликогенеза водят до развитието на хипергликемия. Излишната глюкоза се отделя с урината, заедно с голямо количество течности (осмотическа диуреза), довеждайки до обезводняване на организма, жажда и полидипсия (повишена консумация на вода). Гладуването на клетките води до мобилизация на мазнините като източник на енергия, което е свързано с бързо отслабване и повишаване концентрацията на свободни мастни киселини в кръвта. В резултат на това се активизира образуването на кетонови тела и настъпва мастна дистрофия на черния дроб. Засилената кетогенеза се съпровожда с метаболитна ацидоза.
Захарният диабет е разпространен при котките и кучетата приблизително с еднакакъв процент на вероятно заболяване. Породна предразположеност показват-пинчери, териери, пудели, дакели, в по-малка степен шнауцери и бигъли. По-често боледуват женските кучета и котараците. Предразполагащ фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването, докато диабет тип 1 носи по-скоро наследствен характер.
Диагностика на заболяването:
Ранните прояви са жажда, повишен апетит, отслабване, без видима причина, слабост. По-късни признаци са анорексия, повръщане, подтиснатост, вялост, сънливост, свързана с развитието на кетоацидозата, силен мирис на ацетон от устата.
Появяват се всички признаци на обезводняване. При клиничен преглед се установяват намаляване на мускулите около гръбнака, омазнена козина с пърхот (типично за котките), увеличен и болезнен черен дроб, хепатит (по-често при котките). По-рядко се наблюдават катаракти при кучетата и клатушкаща се походка при котките (в резултат на диабетната невропатия). В диферинциалната диагностика обикновено се има предвид, че бъбречната гликозурия не се съпровожда с хипергликемия, полиурия, жажда и отслабване. При хипергликемия, предизвикана от стресови ситуации (нормално понякога при котките) също липсват полиурия и полидипсия.
Методи на лабораторно изследване и констатиране:
Повишени нива на глюкозата в кръвта, увеличение на стойностите на чернодробните ензими, повишаване на холестерина и липидите, понижаване на калия и фосфора. Концентрацията на инсулин е нормална или повишена при диабет тип 2. При захарен диабет тип 1 е снижена или въобще липсва. В същото време хипергликемията блокира секрецията на собствен инсулин. Компенсаторно се проявява гликозурия (захар в урината), наличие на кетонови тела и намалено относително тегло на урината.
Лечение на заболяването:
Диета и физически натоварвания.
Храна с високо съдържание на сложни въглехидратии влакнини, а с ниско съдържание на мазнини. Добре е да се предпочита твърдата храна, тъй като по-меката може да предизвика значителна хипергликемия след хранене.
При затлъстяване с диабет тип 2 постепенното снижаване на телесното тегло способства за за подобряване чувствителността на тъканите кам инсулина.
Има два начина за намаляване на телесното тегло. Намаляване на количеството храна до 70 % от потребностите при котките и 60% при кучетата или да се запази обичайния обем храна, но да се използват нискокалорични продукти. Оптималният вариант е използването на готови диетични храни, изготвени по специални лечебни формули, в съответствие със заболяването. Животните се хранят два пъти дневно през 10 часа, в съответствие с режима на прием на захароснижаващите таблетки или въвеждането на инсулина.
При еднократно въвеждане на инсулин, половината от денонощната дажба храна се дава веднага, а останалото количество 8 часа след това. В този период от време може да се дава по малко суха храна желателно лечебна.
Наблюдение на болните животни:
Необходим е периодичен контрол на кръвната захар. При дълго продължаваща хипергликемия има риск от развитието на катаракта при кучетата и диабетна невропатия при котките. От друга страна предозирането на инсулин, може да доведе до хипогликемия и до хипогликемична кома. Възможно усложнение от началната инсулинова терапия е хемолитична анемия с хипофосфатемия. Излекуване от диабет е малко вероятно, макар че понякога при котките с диабет тип 2 се наблюдават дълги ремисии. Прогнозата за продължителен живот е благоприятна при правилно провеждане на лечение и правилно хранене. Диабет може да се развие по време на бременност и в такъв случай тя е трудно да бъде съхранена. Екзогенното въвеждане на инсулин в такъв случай, може за предизвика увеличаване размера на плодовете. Чувствителността на организма към инсулина се снижава, което затруднява лечението на заболяването. Повишава се риска от кетоацидоза. При вече поставена диагноза диабет бременността е противопоказана.
Взето от Moskow Watchdog blog
Ревматизъм на ставите и мускулите
Ревматизъм на ставите
При ставен ревматизъм се засягат най-вече коленните, карпалните и скакателните стави. Има куцота и болка при придвижване. Апетитът е намален или липсва. Телесната температура може да е повишена, понякога дори до 40-41°С. Състоянието е хронично и обикновено е с неблагоприятна прогноза. Дегенеративните изменения в ставите започват с повреждане на хрущяла и синовиалната капсула, което с времето се усилва и разпространява по останалите части на ставата, костите, връзките, фиброзната капсула -до пълно деформиране на ставата и загуба на функцията и - напълно или частично. Разделянето на артрозите на първични и вторични е етиологически обусловено.
Първичните се срещат повече при по-старите животни. Вторичните артрози възникват в резултат на нарушения в механиката на ставата - заради претоварване в отделните участъци на хрущяла и се срещат при животните от всички възрасти. Тези изменения с времето прогресират. Ставният хрущял губи еластичност. Продуктите от разпада на хрущяла повреждат синовиалната капсула, в резултат на което тя се удебелява и престава да изпълнява своите защитни функции. До момента на проявление на клиничните признаци, структурата на хрущяла вече е силно увредена.
Ревматизъм на мускулите
При мускулния ревматизъм се засягат отделни мускулни групи - в поясната област или на крайниците. Мускулите са топли и стегнати. Кожата над тях е отекла и едематизирана. Животните показват схванат вървеж. Първичните миопатии възникват в резултат на автоимунни заболявания. Вторичните се наблюдават във връзка с предозирането на глюкокортикоиди, при хипотиреоза, а също при травми, неврогенни или съдови увреждания.
На страдащите от ревматизъм животни е необходимо да се осигури топло помещение, мека постеля и подходяща диета - богата на алкални вещества и бедна на готварска сол. При острите случаи се назначават нестероидни противовъзпалителни средства. Могат да се прилагат компреси или втриване на камфоро-салицилови мази. Необходимо е включването в храната и на специални добавки, показани при тези случаи. Например съдържащи глюкозамин - натурален продукт, който е основна градивна съставка на хрущялите. Глюкозаминът помага изключително при остеоартрити и артралгии при кучетата и идеално допълва лечението с нестероидни противовъзпалителни средства.
Статията е написана с любезното съдействие на Д-р Владо Тричков
Взето от Moskow Watchdog blog
При ставен ревматизъм се засягат най-вече коленните, карпалните и скакателните стави. Има куцота и болка при придвижване. Апетитът е намален или липсва. Телесната температура може да е повишена, понякога дори до 40-41°С. Състоянието е хронично и обикновено е с неблагоприятна прогноза. Дегенеративните изменения в ставите започват с повреждане на хрущяла и синовиалната капсула, което с времето се усилва и разпространява по останалите части на ставата, костите, връзките, фиброзната капсула -до пълно деформиране на ставата и загуба на функцията и - напълно или частично. Разделянето на артрозите на първични и вторични е етиологически обусловено.
Първичните се срещат повече при по-старите животни. Вторичните артрози възникват в резултат на нарушения в механиката на ставата - заради претоварване в отделните участъци на хрущяла и се срещат при животните от всички възрасти. Тези изменения с времето прогресират. Ставният хрущял губи еластичност. Продуктите от разпада на хрущяла повреждат синовиалната капсула, в резултат на което тя се удебелява и престава да изпълнява своите защитни функции. До момента на проявление на клиничните признаци, структурата на хрущяла вече е силно увредена.
Ревматизъм на мускулите
При мускулния ревматизъм се засягат отделни мускулни групи - в поясната област или на крайниците. Мускулите са топли и стегнати. Кожата над тях е отекла и едематизирана. Животните показват схванат вървеж. Първичните миопатии възникват в резултат на автоимунни заболявания. Вторичните се наблюдават във връзка с предозирането на глюкокортикоиди, при хипотиреоза, а също при травми, неврогенни или съдови увреждания.
На страдащите от ревматизъм животни е необходимо да се осигури топло помещение, мека постеля и подходяща диета - богата на алкални вещества и бедна на готварска сол. При острите случаи се назначават нестероидни противовъзпалителни средства. Могат да се прилагат компреси или втриване на камфоро-салицилови мази. Необходимо е включването в храната и на специални добавки, показани при тези случаи. Например съдържащи глюкозамин - натурален продукт, който е основна градивна съставка на хрущялите. Глюкозаминът помага изключително при остеоартрити и артралгии при кучетата и идеално допълва лечението с нестероидни противовъзпалителни средства.
Статията е написана с любезното съдействие на Д-р Владо Тричков
Взето от Moskow Watchdog blog
Бруцелоза заразяване! Лечение Бруцелоза!
Keywords: БРУЦЕЛОЗА куче хора, Бруцелоза заразяване на човек, Бруцелоза куче лечение, Brucella canis, Бруцелоза хора последствия, Бруцела, Ендотоксини, Бруцелни бактерии, плацента, далак, лимфни възли, стави, простатна жлеза, надсеменник
Бруцелозата е едно доста актуално заболяване, което нашумя тази година с многото случаи на заболели хора и животни в северна Гърция и южна България.
Заболяването представлява зооноза, т.е. - развива се при животни и при хора. То се причинява от бактерия от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма.
Бактериите отделят токсично вещество /ендотоксин/ и са силно устойчиви във външната среда. Те се развиват и размножават в крави, кучета, овце, кози, свине и диви животни.
Причинителят на Бруцелоза при кучето се нарича Brucella canis описана за първи път в САЩ през 1966 г.
ЗАРАЗЯВАНЕ
В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Могат да се открият в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко заразяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.
Заразяването и предаването от куче на куче може да стане през лигавици, но най-често се предава при полов акт или от женското куче на кученцата по време на раждане.
Особеното при Brucella canis е че тя живее вътре в клетката, размножава се там и след 1 до 4 седмици с помоща на макрофагите (бели кръвни клетки) се разпространява по целия организъм. Без каквито и да са забележими клинични признаци, започва образуването на антитела от организма срещу Brucella canis, които не са в състояние да спрат колонизирането на организма. При което се поразяват плацентата, далака, лимфните възли, ставите, простатната жлеза, надсеменника - където протича фагоцитоза на спермата, а също така и имунологически процеси водещи до аглутинация на сперматозоидите, което е причина за безплодието.
СИМПТОМИ при животните
Наблюдават се най-често нарушения в репродуктивните функций. Възможни са слабо изразени нарушения на общото състояние без температура, но с увеличаване на лимфните възли. Често при бременни кучета се наблюдават аборти от 3 до 12 дни преди термина за раждане с последващи метрити и безплодие. При мъжките екземпляри се развива Orhitis (възпаление на тестисите) съпроводено с дерматит на скротума, епидидимит, простатит с последващо безплодие.
При спорадично протичане е възможно да се наблюдават болки в гърба, слабост на задницата които са в следствие на остеомиелита , дискоспондилита и засягане на ставите причинени от бруцелите. В редки екстра генетални проявления може да се наблюдават пиогрануломатозен дерматит, нарушено зрение в следствие на увеит, а също така и гломерулонефрит на бъбреците.
За поставяне на точна диагноза са необходими серологични изследвания в лаборатория, което отнема около 15 дни. По-бързият и също толкова точен метод за поставяне на диагноза са бързите диагностични тестове на Аниген. С помоща на тези тестове, които са със 100% специфичност и 93% чувствителност, Вашият ветеринарен лекар може да определи дали кучето Ви е носител на Brucella canis.
Теста се прави с венозна кръв и показва резултата за 20 минути. Бърза и безболезнена процедура.
ЛЕЧЕНИЕ! Излечимо ли е заболяването?
Лечението е трудно и продължително поради вътреклетъчната локализация на Brucella canis.
Мъжките представители задължително трябва да се кастрират.
Женските могат да се върнат към разплод след продължително лечение, като не бива да се забравя възможноста от рецидив.
Най- подходящи за лечение са антибиотиците миноциклин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, триметоприм.
СИМПТОМИ при хората
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличава се както черния дроб /хепатомегалия/ така и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.
Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хронична форма бруцелозата може да засегне и опорно-двигателния апарат, като развие артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. При бременни жени бруцелозата предизвиква аборт.
ЛЕЧЕНИЕ! Излечима ли е заразата?
Лечението се провежда със широкоспектърни антибионици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболини и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти, в инфекциозно болнично заведение.
Прогнозата за оздравяване:
- благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване.
- съмнителна при хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави /тазобедрени и коленни/ и на вътрешни органи /менингит, енцефалит/
- неблагоприятна при влошаване и неактивно лечение, като смъртността достига 2-4%.
ПРОФИЛАКТИКА
Проверявайте редовно двойката кучета преди заплождане.
Заболелите животни се изолират и унищожават.
Изключване от развъдна дейност на заразените кучета и създаване на нови племенни линии след продължителен серологичен и тестови контрол през интервал от 30 дни.
В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Персонал, работещ със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски /ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др./ Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Рискът от заразяване на хора дори при контктуване с болно куче при последни проучвания не е висок. Има известна опасност при маниполиране и почистване след абортирали кучета най-вече за хора с отслабена имунна система.
Взето от Moskow Watchdog blog
Бруцелозата е едно доста актуално заболяване, което нашумя тази година с многото случаи на заболели хора и животни в северна Гърция и южна България.
Заболяването представлява зооноза, т.е. - развива се при животни и при хора. То се причинява от бактерия от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма.
Бактериите отделят токсично вещество /ендотоксин/ и са силно устойчиви във външната среда. Те се развиват и размножават в крави, кучета, овце, кози, свине и диви животни.
Причинителят на Бруцелоза при кучето се нарича Brucella canis описана за първи път в САЩ през 1966 г.
ЗАРАЗЯВАНЕ
В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Могат да се открият в млякото и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени продукти /месо, мляко и други/. По-рядко заразяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна.
Заразяването и предаването от куче на куче може да стане през лигавици, но най-често се предава при полов акт или от женското куче на кученцата по време на раждане.
Особеното при Brucella canis е че тя живее вътре в клетката, размножава се там и след 1 до 4 седмици с помоща на макрофагите (бели кръвни клетки) се разпространява по целия организъм. Без каквито и да са забележими клинични признаци, започва образуването на антитела от организма срещу Brucella canis, които не са в състояние да спрат колонизирането на организма. При което се поразяват плацентата, далака, лимфните възли, ставите, простатната жлеза, надсеменника - където протича фагоцитоза на спермата, а също така и имунологически процеси водещи до аглутинация на сперматозоидите, което е причина за безплодието.
СИМПТОМИ при животните
Наблюдават се най-често нарушения в репродуктивните функций. Възможни са слабо изразени нарушения на общото състояние без температура, но с увеличаване на лимфните възли. Често при бременни кучета се наблюдават аборти от 3 до 12 дни преди термина за раждане с последващи метрити и безплодие. При мъжките екземпляри се развива Orhitis (възпаление на тестисите) съпроводено с дерматит на скротума, епидидимит, простатит с последващо безплодие.
При спорадично протичане е възможно да се наблюдават болки в гърба, слабост на задницата които са в следствие на остеомиелита , дискоспондилита и засягане на ставите причинени от бруцелите. В редки екстра генетални проявления може да се наблюдават пиогрануломатозен дерматит, нарушено зрение в следствие на увеит, а също така и гломерулонефрит на бъбреците.
За поставяне на точна диагноза са необходими серологични изследвания в лаборатория, което отнема около 15 дни. По-бързият и също толкова точен метод за поставяне на диагноза са бързите диагностични тестове на Аниген. С помоща на тези тестове, които са със 100% специфичност и 93% чувствителност, Вашият ветеринарен лекар може да определи дали кучето Ви е носител на Brucella canis.
Теста се прави с венозна кръв и показва резултата за 20 минути. Бърза и безболезнена процедура.
ЛЕЧЕНИЕ! Излечимо ли е заболяването?
Лечението е трудно и продължително поради вътреклетъчната локализация на Brucella canis.
Мъжките представители задължително трябва да се кастрират.
Женските могат да се върнат към разплод след продължително лечение, като не бива да се забравя възможноста от рецидив.
Най- подходящи за лечение са антибиотиците миноциклин, стрептомицин, гентамицин, тетрациклин, триметоприм.
СИМПТОМИ при хората
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличава се както черния дроб /хепатомегалия/ така и далакът /спленомегалия/. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка /менингит/ и на мозъка /енцефалит/.
Съществува и т. н. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хронична форма бруцелозата може да засегне и опорно-двигателния апарат, като развие артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води до обездвижване. При бременни жени бруцелозата предизвиква аборт.
ЛЕЧЕНИЕ! Излечима ли е заразата?
Лечението се провежда със широкоспектърни антибионици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболини и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти, в инфекциозно болнично заведение.
Прогнозата за оздравяване:
- благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване.
- съмнителна при хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави /тазобедрени и коленни/ и на вътрешни органи /менингит, енцефалит/
- неблагоприятна при влошаване и неактивно лечение, като смъртността достига 2-4%.
ПРОФИЛАКТИКА
Проверявайте редовно двойката кучета преди заплождане.
Заболелите животни се изолират и унищожават.
Изключване от развъдна дейност на заразените кучета и създаване на нови племенни линии след продължителен серологичен и тестови контрол през интервал от 30 дни.
В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Персонал, работещ със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски /ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др./ Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Рискът от заразяване на хора дори при контктуване с болно куче при последни проучвания не е висок. Има известна опасност при маниполиране и почистване след абортирали кучета най-вече за хора с отслабена имунна система.
Взето от Moskow Watchdog blog
Атопия, Дерматит, Алергия при кучето! Сърбеж!
Keywords: Сърбеж, Алергичен ринит, Сълзене очи, Падане косми, Себорея, Алергия треви, Алергия домашен прах, Атопия, Дерматит
Кучешката атопия е заболяване, при което има наследствена тенденция към образуване на IgE (имуноглобулин Е) антитела като отговор от излагане на действието на вдишани или абсорбирани през кожата алергени. Това е втората по честота алергична кожна болест след алергичния дерматит от бълхи и засяга около 10 % от кучетата.
Атопията започва на възраст от една до три години. Възприемчиви са Златен ретривър, Лабрадор ретривър, Ласа апсо, Фокстериер, Териер, Далматин, Пудел, Английски сетер, Ирландски сетер, Боксер, Булдог, Шар Пей, Чао-чао, Белгийска овчарка и др.
Признаците се явяват при контакт с полени през лятото и есента, а по-късно – и с пролетните тревни или дървесни полени от март до юни и юли. Накрая кучетата започват да реагират на вълна, домашен прах, плесен, растителни влакна и др. При непрекъснато излагане на действието на множествени алергени атопичната алергия се превръща в целогодишен проблем.
При ранната атопия сърбежът е сезонен и кожата изглежда нормална. Кучетата се чешат по ушите и долната част на тялото. Сърбежът се придружава от триене на лицето, кихане и носна секреция (алергичен ринит), сълзене на очите и близане на лапите, което причинява характерни кафяви петна по ходилата. При много кучета болестта не прогресира над този стадий. Ако обаче продължи да се развива, цикълът сърбеж–чесане–сърбеж прераства в образуване на дълбоки драскотини (екскориации) в кожата, опадане на косми, струпеи, кори и вторична бактериална кожна инфекция. Тези кучета имат много отчайващ вид. След време кожата получава тъмна пигментация. Развива се суха или мазна себорея с кожни люспи в резултат на вторична инфекция.
Към описаните симптоми често се прибавя едностранно или двустранно възпаление на ушния канал, което понякога може да бъде единственият външен израз на атопията. Ушите се зачервяват и се възпаляват, а каналите се изпълват с кафява ушна кал, която може да причини бактериален или гъбичен отит.
Атопията при кучета, особено когато се усложни с пиодермия, много трудно се различава от алергичния дерматит от бълхи, скабиес, демодексна краста, хранителна алергия и други кожни болести. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (история на болестта), локализацията на кожните патологични изменения и сезонната поява. Преди да се започне лечение за атопия, трябва да се направят посевки на остърган материал от кожата, бактериални и гъбични култури и опит с хипоалергична диета. Важно е да се унищожат бълхите, ако ги има. Повечето кучета с атопия са алергични към бълхи и могат да развият алергичен дерматит, който още повече усложнява клиничната картина.
Предпочитаният метод за диагностика на атопията е интрадермалното (вътрекожното) тестване – инжектиране на малки количества от познати алергени и наблюдаване на кожната реакция. Разбира се, това отнема доста време и е твърде скъпо, защото изисква чести посещения при ветеринаря. За да бъде изследването точно, всички лекарства по време на тестването трябва да се спрат.
Ако интрадермалните проби са недостъпни, диагнозата може да бъде решително подкрепена от серологичния кръвен тест (ЕLISA) за откриване на груповоспецифичните антитела IgE.
Лечение: Най-ефикасното дългосрочно решение би било да се промени околната среда на кучето, за да се избегне контактът с алергени. Атопичното животно обикновено е алергично към много различни алергени, така че често практически това не е възможно. Повечето кучета отговарят добре на лечението.
Първата и най-важна стъпка е да се намали прагът на дразнението, като се елиминират възпалителните кожни изменения, като себорея и пиодермия.
С антихистаминовите препарати се контролират сърбежът и чесането при 20-40 % от случаите с атопия. Кортикостероидите са най-мощните медикаменти против сърбеж, но имат и много сериозни странични ефекти. Добре е да се дават с прекъсвания в малки дози и за ограничено време. Съществуват комбинирани препарати, съдържащи хидрокортизон с Pramoxine (прамоксин), за външно лечение на сърбящите зони. Прамоксинът е локален анестетик, който временно успокоява болката и сърбежа.
Виж повече за: Алергия при кучетата! Копривна треска!
Взето от Moskow Watchdog blog
Кучешката атопия е заболяване, при което има наследствена тенденция към образуване на IgE (имуноглобулин Е) антитела като отговор от излагане на действието на вдишани или абсорбирани през кожата алергени. Това е втората по честота алергична кожна болест след алергичния дерматит от бълхи и засяга около 10 % от кучетата.
Атопията започва на възраст от една до три години. Възприемчиви са Златен ретривър, Лабрадор ретривър, Ласа апсо, Фокстериер, Териер, Далматин, Пудел, Английски сетер, Ирландски сетер, Боксер, Булдог, Шар Пей, Чао-чао, Белгийска овчарка и др.
Признаците се явяват при контакт с полени през лятото и есента, а по-късно – и с пролетните тревни или дървесни полени от март до юни и юли. Накрая кучетата започват да реагират на вълна, домашен прах, плесен, растителни влакна и др. При непрекъснато излагане на действието на множествени алергени атопичната алергия се превръща в целогодишен проблем.
При ранната атопия сърбежът е сезонен и кожата изглежда нормална. Кучетата се чешат по ушите и долната част на тялото. Сърбежът се придружава от триене на лицето, кихане и носна секреция (алергичен ринит), сълзене на очите и близане на лапите, което причинява характерни кафяви петна по ходилата. При много кучета болестта не прогресира над този стадий. Ако обаче продължи да се развива, цикълът сърбеж–чесане–сърбеж прераства в образуване на дълбоки драскотини (екскориации) в кожата, опадане на косми, струпеи, кори и вторична бактериална кожна инфекция. Тези кучета имат много отчайващ вид. След време кожата получава тъмна пигментация. Развива се суха или мазна себорея с кожни люспи в резултат на вторична инфекция.
Към описаните симптоми често се прибавя едностранно или двустранно възпаление на ушния канал, което понякога може да бъде единственият външен израз на атопията. Ушите се зачервяват и се възпаляват, а каналите се изпълват с кафява ушна кал, която може да причини бактериален или гъбичен отит.
Атопията при кучета, особено когато се усложни с пиодермия, много трудно се различава от алергичния дерматит от бълхи, скабиес, демодексна краста, хранителна алергия и други кожни болести. Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата (история на болестта), локализацията на кожните патологични изменения и сезонната поява. Преди да се започне лечение за атопия, трябва да се направят посевки на остърган материал от кожата, бактериални и гъбични култури и опит с хипоалергична диета. Важно е да се унищожат бълхите, ако ги има. Повечето кучета с атопия са алергични към бълхи и могат да развият алергичен дерматит, който още повече усложнява клиничната картина.
Предпочитаният метод за диагностика на атопията е интрадермалното (вътрекожното) тестване – инжектиране на малки количества от познати алергени и наблюдаване на кожната реакция. Разбира се, това отнема доста време и е твърде скъпо, защото изисква чести посещения при ветеринаря. За да бъде изследването точно, всички лекарства по време на тестването трябва да се спрат.
Ако интрадермалните проби са недостъпни, диагнозата може да бъде решително подкрепена от серологичния кръвен тест (ЕLISA) за откриване на груповоспецифичните антитела IgE.
Лечение: Най-ефикасното дългосрочно решение би било да се промени околната среда на кучето, за да се избегне контактът с алергени. Атопичното животно обикновено е алергично към много различни алергени, така че често практически това не е възможно. Повечето кучета отговарят добре на лечението.
Първата и най-важна стъпка е да се намали прагът на дразнението, като се елиминират възпалителните кожни изменения, като себорея и пиодермия.
С антихистаминовите препарати се контролират сърбежът и чесането при 20-40 % от случаите с атопия. Кортикостероидите са най-мощните медикаменти против сърбеж, но имат и много сериозни странични ефекти. Добре е да се дават с прекъсвания в малки дози и за ограничено време. Съществуват комбинирани препарати, съдържащи хидрокортизон с Pramoxine (прамоксин), за външно лечение на сърбящите зони. Прамоксинът е локален анестетик, който временно успокоява болката и сърбежа.
Виж повече за: Алергия при кучетата! Копривна треска!
Взето от Moskow Watchdog blog
Хранителни алергии! Алергии при кучето! Алергична реакция!
Keywords: Алергени, Белтък, Сърбеж кожа, Опадване косми, Консерванти, Млечни храни, Хранителна алергия
Хранителните алергии са реакция на организма към определени храни или веществата,съдържащи се в тях. Те заемат около 10% от всички видове алергии при кучетата и котките. Най-честите алергени за домашните животни са белтъците в храната. Клиничните признаци на заболяването могат да се проявят както непосредствено след консумация на определени продукти, така и след няколко дни и дори месеци.
Фактори определящи възникването на хранителни алергии:
Порода-от всички породи кучета, най-склонни към хранителни алергии са:
Булдог, Шар пей, Чау-чау, Голдън ретрийвър, Бултериер, Дого Аржентино, Далматин.
Възраст-преди всичко хранителните алергии засягат кучета и котки над едногодишна възраст. Заболяванията на стомашно-чревния тракт също допринасят за развитието на хранителна алергия.
Доказването и диагностиката на хранителните алергии и до днес остава сложна. Клиничните признаци са неспецифични. Един от най-често срещаните симптоми е сърбежът по кожата. Той присъства в 100% от случаите и не е обусловен сезонно. Може да има също така зачервени и топли участъци, прекалено чесане и драскане, опадане на космите в някои участъци-предимно по корема. Често срещани са и отитите. Нито един от методите за непряка диагностика, познати на ветеринарните лекари, като имунологични тестове, кожни проби и др., не са достатъчно достоверени. Елиминиращата диета е единствения метод, потвърждаващ хранителна алергия. Тя може да прилага 10-12 седмици и повече. Най-важните принципи при този метод са:
Преминаване към диетата постепенно за 7 до 12 дни, за да се избегнат стомашно-чревни разтройства.
Използване само на един вид животински и растителен белтък.
Използване на нов вид протеин, който рядко се среща в храните за домашни животни (сьомга, патица, агнешко, бяла риба).
Избягване повишеното количество протеин в храната, което ограничава и количеството резорбиран белтък в червата.
Ограничаване на млечните продукти.
Избягване на храни, съдържащи консерванти и оцветители.
Задължително е храненето на животното с хранителна алергия отделно от другите.
По време на диетата да не се дават хранителни добавки, витамини и лакомства.
Хранителните алергии са изключително неприятни и за животните и за техните стопани. Клиничните признаци могат да бъдат облекчени медикаментозно, но основно в лечението е диетотерапията. Лечебният процес е дълъг и от собствениците на животни се изисква строго спазване на всички предписания на ветеринарния лекар. Най-важно на този етап е правилно подбраната храна (по принципа на елиминиране) и последваща строга ежедневна диета.
Нужно е много търпение и внимание от страна на собственика на животното през целия процес на диети и лечение на заболялия индивид.
Информацията е предоставена от Д-р Вл.Тричков
Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!
Взето от Moskow Watchdog blog
Хранителните алергии са реакция на организма към определени храни или веществата,съдържащи се в тях. Те заемат около 10% от всички видове алергии при кучетата и котките. Най-честите алергени за домашните животни са белтъците в храната. Клиничните признаци на заболяването могат да се проявят както непосредствено след консумация на определени продукти, така и след няколко дни и дори месеци.
Фактори определящи възникването на хранителни алергии:
Порода-от всички породи кучета, най-склонни към хранителни алергии са:
Булдог, Шар пей, Чау-чау, Голдън ретрийвър, Бултериер, Дого Аржентино, Далматин.
Възраст-преди всичко хранителните алергии засягат кучета и котки над едногодишна възраст. Заболяванията на стомашно-чревния тракт също допринасят за развитието на хранителна алергия.
Доказването и диагностиката на хранителните алергии и до днес остава сложна. Клиничните признаци са неспецифични. Един от най-често срещаните симптоми е сърбежът по кожата. Той присъства в 100% от случаите и не е обусловен сезонно. Може да има също така зачервени и топли участъци, прекалено чесане и драскане, опадане на космите в някои участъци-предимно по корема. Често срещани са и отитите. Нито един от методите за непряка диагностика, познати на ветеринарните лекари, като имунологични тестове, кожни проби и др., не са достатъчно достоверени. Елиминиращата диета е единствения метод, потвърждаващ хранителна алергия. Тя може да прилага 10-12 седмици и повече. Най-важните принципи при този метод са:
Преминаване към диетата постепенно за 7 до 12 дни, за да се избегнат стомашно-чревни разтройства.
Използване само на един вид животински и растителен белтък.
Използване на нов вид протеин, който рядко се среща в храните за домашни животни (сьомга, патица, агнешко, бяла риба).
Избягване повишеното количество протеин в храната, което ограничава и количеството резорбиран белтък в червата.
Ограничаване на млечните продукти.
Избягване на храни, съдържащи консерванти и оцветители.
Задължително е храненето на животното с хранителна алергия отделно от другите.
По време на диетата да не се дават хранителни добавки, витамини и лакомства.
Хранителните алергии са изключително неприятни и за животните и за техните стопани. Клиничните признаци могат да бъдат облекчени медикаментозно, но основно в лечението е диетотерапията. Лечебният процес е дълъг и от собствениците на животни се изисква строго спазване на всички предписания на ветеринарния лекар. Най-важно на този етап е правилно подбраната храна (по принципа на елиминиране) и последваща строга ежедневна диета.
Нужно е много търпение и внимание от страна на собственика на животното през целия процес на диети и лечение на заболялия индивид.
Информацията е предоставена от Д-р Вл.Тричков
Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!
Взето от Moskow Watchdog blog
неделя, 5 април 2009 г.
Разходки на кучето!
За нещастие убеждението, че за доброто здраве на кучето са необходими много разходки, широко се е разпространило и наложило. Непривлекателната гледка по улицата на човек с прогизнали обувки, в студената зимна вечер, стиснал каишката на дърпащото се, уморено куче, често плаши и отблъсква много хора.Трябва да си признаем, че и кучетата като хората се приспособяват по отношение на изискванията за движение, а да си кажем направо-нито човекът, нито кучето обичат разходките в лоши атмосферни условия. Не може обаче да не се съгласим, че някои породи, особено създадените по предназначение за лов и проследяване, няма да се чувстват добре в едно апартаментче или къщичка в града. С други думи, повечето кучета се нуждаят от активност и внимание, не само от предписаните разходки.
Въпреки че и хората, и кучетата са създадени с нуждата от движение, да извървят поне по няколко километра на ден, много хора рядко покриват този километраж и все пак са здрави. Същото е и с кучетата. Като зависими и предани същества, кучетата неотклонно ще следват стопанина си навсякъде и във всичко. Много кучета обаче преживяват доста добре с умерени движения и разходки.
Едно куче например внесено в страна с карантинна забрана, ще трябва да прекара няколко месеца в карантинен бокс, където възможностите за движения са много ограничени. И все пак от там излизат кучета в добро изложбено сътояние. В наградите на печеливши кучета, напуснали карантинните боксове непосредствно преди изложбата, това винаги се взима под внимание. В карантинния период всяко куче се радва на внимание и грижи от страна на обслужващите. Вниманието на кучетата ежедневно е активно ангажирано с движенията на персонала. Обслужването на съседни кучета също е повод за активно раздвижване на кучето. Така че дните им не са бездействие и скука и това може би е тайната да поддържат добро здраве в ограниченото пространство на карантинната кошарка.
Следователно собствениците, които не разполагат с просторно място за своето куче, но са готови да му предложат внимание и предписаните редовни разходки, спокойно биха могли да си вземат куче. Освен това те, разбира се, ще трябва да се насочат към подходящата за техните условия порода.
Съществува убеждение между собственици и между тези, които нямат куче, че е съвсем безотговорно да се развежда кучето по улиците и да му се разрешава да извършва физиологичните си нужди до входните врати на сградите. На много места собствениците на такива кучета биват глобявани. Такива разпоредби несъмнено ще се увеличават в бъдеще-и съвсем правилно.Физиологичните нужди трябва да се извършват на места-собственост на господаря на кучето или там, където собственика веднага може да почисти. Ако кучето е приучено да се изхожда в собствената градина, дневните разходки ще бъдат удоволствие и за кучето и за стопанина.
Едно ограничение, което наистина изглежда жестоко, е кучета, живеещи в апартаменти, да се лишават от излизане и разходки на открито. Дори и на най-дребното кученце трябва да се разрешава да излиза от време на време, да поседи на слънце или сянка, да потича из градинката и прочие. Кучето, развеждано с каишка, се чувства зависимо дори и при най-внимателния и грижлив стопанин. Една не голяма, добре оградена градинка предлага на кучето удоволствие и разнообразие в дневния му режим и му дава възможност да бъде независимо, а не-постоянен придатък към своя господар. Свободните и безопасни пребивавания на кучето на открито са от голяма важност за доброто физическо и психическо състояние на кучето.
Много кучета обичат да бъдат непрекъснато възпитавани, особено породите дребни териери и породите-пазачи. Те обичат да влизат навсякъде из къщата или апартамента и да се втурват в гонитбата на въображяеми нарушители. Две кучета играят заедно на тази гонитба, във взаимни борби, затова за предпочитане е хора, които имат възможност и място за още едно куче, да увеличат семейството с още един член. Кучетата са удивително приспособими. Те могат да изминават много километри в слънчев ден, а през останалото време да се задоволяват със съвсем къси разходки. Собственикът не бива да злоупотребява с това, особено когато кучето е още малко или болнаво.
Малките кученца и старите кучета със ставни заболявания не бива да се преуморяват по "разписанията" на собственика им. Някои породи като боксера, булмастифа, булдога, мопса и другите молосоиди, не трябва да бъдат натоварвани с движение в горещи и влажни дни.За такива породи горещото време е потискащо, а дългите разходки в топло време-привлекателни.
Взето от Moskow Watchdog blog
Почистване на кучето
Много малко са хората, които знаят кога да къпят своето куче. Несъмнено редовното къпане с шампоан или други миещи препарати премахва мазнините по козината. Има обаче случаи, когато кучето се е замърсило и трябва непременно да се изкъпе. В такива случаи препаратите не винаги са необходими. Много кучета от късокосместите породи могат да минат цял живот без къпане, особено ако редовно се изчеткват.Пуделите, които се подстригват от 6 до 8 седмици, се къпят преди това, за да се улесни подстригващия и след това по-рядко. Дългокосместите кучета, специално изложбените-ще трябва да се къпят всеки месец, за да се отстрани "кучешката" им миризма. Но къпането на дългокосместо куче с начално сплъстяване може да доведе до сплъстяване.
Честотата на къпането зависи от ръста и желанието на кучето, както и условията за къпане и подсушаване. Докато съхне, кучето трябва постоянно да се сресва-за предпочитане на части и със сушоар за коса. Повече от домашните сушоари не са достатъчно мощни за тази цел, затова е по-добре да се снабдите с промишлен.
При появата на бълхи и други паразити, особено през лятото, когато те интензивно нападат-употребявайте медицински инсектициден шампоан. Изборът на такъв трябва да става със съдействието и съветите на ветиринаря (аеролозни спрейове или прахове също могат да се приложат при къпането, когато се забележат паразити).
За обикновеното къпане пазарът предлага най-различни шампоани и балсами. Много специалисти обаче предпочита и препоръчват бебешкия шампоан, който е по-евтин от специалните кучешки. Ветеринарят ви може да препоръча шампоани в зависимост от състоянието на кожата на кучето. Трябва да ги спазвате стриктно, за да унищожите последиците след привършване на лечението. Както и при леакарствата, опасно е да държите и употребявате шампоан с изминал срок на годност.
Взето от Moskow Watchdog blog
Паразити, Бълхи, Кърлежи, Ушна краста! Симптоми и лечение!
Keyword: Болести от паразити, Яйца паразити, Ухапване, Сърбеж, Бактерии, Инфекция, Краста, Червени пъпки, Зачервена кожа
Превенцията и лекуването на паразити и болести, засягащи вашето куче, е едновременно досадно и скъпоструващо. Както при всяко третиране, използвайте само безопасни за животното продукти, следвайте внимателно инструкциите от етикета и се консултирайте с вашия ветеринарен лекар преди да започнете програма за лечение. Ето някои от най-често срещаните проблеми, за които трябва да бъдете особено бдителни:
Бълхи
Тъй като бълхите постоянно снасят яйцата си върху кучето, в къщата и на двора, съществува постоянен източник на нова зараза. Затова, ако не третирате едновременно и кучето, и средата, съществува опасност никога да не успеете да постигнете контрол върху ситуацията.
Сърбежи
Ако смятате, че ухапванията от насекоми карат вашето куче да се чеше, посетете ветеринар преди да започнете лечение. Чешенето може да е причинено също и от алергия. Най-често срещаните алергии са от бълхи. Налице е риск кучето да стане алергично към слюнката на бълхите. В резултат на това всяко ухапване на бълха води до силен сърбеж, зачервяване на кожата и малки червени пъпки. Само няколко ухапвания върху силно алергично животно са достатъчни, за да дадат тежки последствия. Растения, полени, насекоми, а понякога дори и храна са сред алергените, предизвикващи силен сърбеж. Лечението зависи от работата ви с ветеринар по идентифицирането и отстраняването на алергените.
Ушна краста
Ушната краста се причинява от малки паразити, които живеят на повърхността на кожата на ушните канали. Те пробиват кожата, за да се хранят, причинявайки възпаление и дискомфорт. Ако този проблем не се третира и остане без лечение, може да се стигне до бактериална инфекция и загуба на слуха.
Симптоми:
силно и упорито чесане около ушите;
клатене на главата;
неспокойно държание;
ушите са болезнени при допир и животното вие от болка;
кафяво вещество по ушите;
неприятна миризма.
Кучетата с дълги, клепнали уши са по-податливи на заразяване с ушни кърлежи. Неудобството се дължи на факта, че движението на въздуха в ушите е ограничено, а това подобрява условията за инфекции и развитие на бактерии. Ако се открие ушна краста в къща с множество домашни любимци, е напълно допустимо при лекуването на едно от засегнатите животни кърлежите да преминат в друг приемник. Най-добрата предпазна мярка е да третирате всички против кърлежи.
Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!
Взето от Moskow Watchdog blog
Превенцията и лекуването на паразити и болести, засягащи вашето куче, е едновременно досадно и скъпоструващо. Както при всяко третиране, използвайте само безопасни за животното продукти, следвайте внимателно инструкциите от етикета и се консултирайте с вашия ветеринарен лекар преди да започнете програма за лечение. Ето някои от най-често срещаните проблеми, за които трябва да бъдете особено бдителни:
Бълхи
Тъй като бълхите постоянно снасят яйцата си върху кучето, в къщата и на двора, съществува постоянен източник на нова зараза. Затова, ако не третирате едновременно и кучето, и средата, съществува опасност никога да не успеете да постигнете контрол върху ситуацията.
Сърбежи
Ако смятате, че ухапванията от насекоми карат вашето куче да се чеше, посетете ветеринар преди да започнете лечение. Чешенето може да е причинено също и от алергия. Най-често срещаните алергии са от бълхи. Налице е риск кучето да стане алергично към слюнката на бълхите. В резултат на това всяко ухапване на бълха води до силен сърбеж, зачервяване на кожата и малки червени пъпки. Само няколко ухапвания върху силно алергично животно са достатъчни, за да дадат тежки последствия. Растения, полени, насекоми, а понякога дори и храна са сред алергените, предизвикващи силен сърбеж. Лечението зависи от работата ви с ветеринар по идентифицирането и отстраняването на алергените.
Ушна краста
Ушната краста се причинява от малки паразити, които живеят на повърхността на кожата на ушните канали. Те пробиват кожата, за да се хранят, причинявайки възпаление и дискомфорт. Ако този проблем не се третира и остане без лечение, може да се стигне до бактериална инфекция и загуба на слуха.
Симптоми:
Кучетата с дълги, клепнали уши са по-податливи на заразяване с ушни кърлежи. Неудобството се дължи на факта, че движението на въздуха в ушите е ограничено, а това подобрява условията за инфекции и развитие на бактерии. Ако се открие ушна краста в къща с множество домашни любимци, е напълно допустимо при лекуването на едно от засегнатите животни кърлежите да преминат в друг приемник. Най-добрата предпазна мярка е да третирате всички против кърлежи.
Виж още: Дерматит! Себорея! Алергия към треви!
Взето от Moskow Watchdog blog
петък, 3 април 2009 г.
Съветите на Доктор Корнер, кучета, котки
☤ Как да си изберем ветеринар?
☤ Първа помощ при домашни любимци
☤ Болести пренасяни върху хората
☤ Кърлежите
☤ Чревните паразити по кучетата
☤ Захарен диабед при кучетата
☤ Алергии при кучетата
☤ Заразни заболявания при кучето
☤ Незаразни заболявания при кучето
☤ Ревматизъм на ставите и мускулите
☤ Бруцелоза
☤ Атопия (дерматит)
☤ Хранителни алергии при кучетата
☤ Паразитни заболявания при кучето
☤ Разходки
☤ Почистване на кучето
☤ Хигиена и здравни грижи
☤ Билколечението и животните
☤ Рецепти за билколечение
☤ Грижи за зъбите
☤ Шар Пей здравословни проблеми
☤ Спонтанен аборт
☤ Бяс(Rabies Lyssa)-описание
☤ Тетанус (Tetanus)-възможни последици
☤ Лептоспироза (Leptospirosis)
☤ Nobivac Bb! Ваксина!
☤ Бой с кучета! Съвети! Правила!
☤ Документи на куче! Родословие!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
