Всички марки автомобили | Всички модели по марка | Ревю модели

четвъртък, 23 април 2009 г.

Лептоспироза (Leptospirosis) и опасности



Лептоспирозата е болест по различните видове бозайници, включително и човека, която в типичните случаи след кратковременна треска протича при нормална и субнормална температура с анемия, хемоглобинурия, жълтеница, огнищни некрози по кожата и червата; причинява се от спирохети от типа на лептоспири.

Етиология

Класификация на причинителя
Досега в света са открити около 40 вида (серологични типа) лептоспири.Те са до известна степен различно застъпени в отделните страни и донякъде варират и в зависимост от отделните видове животни:

Преживни - L.pomona, L.Grippotyphosa, (по-рядко L.icterohaemorrhagiae, L.canicola, L.mitis)
Свине - L.pomona, L.mitis, L.hyos
Кон - L.pomona
Куче - L.pomona, L.canicola, L.icterohaemorrhagiae
Човек - L.icterohaemorrhagiae и почти всички други серотипове

Устойчивост на физически и химически въздействия
Температура: Топлината ги убива бързо (при 56°c/30 мин.)
рН: Загиват бързо в присъствие на киселина, дори в незначителна концентрация
Дезинфектанти: Всички дезинфекционни средства, приложени в обикновени концентрации, убиват лептоспирите със сигурност.

Оцеляване:
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина
Съхраняват се дълго време в застояли води, особено при ниски температури
Загиват бързо под действие на изсушаване и слънчева светлина

Епизоотология
Най-възприемчиви към заразяване при естествени условия са преживните, кучетата и лисиците, а свинете и конете, макар че се заразяват много лесно, прекарват инфекцията в по-лека форма.Човек е силно възприемчив.

Първични източници
Болни и преболедували, които остават заразоносители с месеци
Важна роля като източници играят свинете, които са най-чести носители и отделители на L.pomona и L.mitis
Различни видове гризачи (мишки, плъхове) са основен траен източник на заразата в природата

Вторични източници на зараза
Застояли води, замърсявани с урина от болни животни и от заразоносители

Източници на вируса
Отделянето на лептоспирите става със секретите от лигавиците и главно с урината
Инфекцията се предава главно по алиментарен път - вода, замърсена с урина или други отделяния на болни животни
В по-редки случаи заразяването става през лигавиците
Болестта се проявява през цялата година, но най-често през лятото и есента, когато причинителят се натрупва в значителни количества във водните източници

Патогенеза
От входната врата лептоспирите проникват в кръвта (септицемия)
Наскоро след това лептоспирите биват разрушени от образуваните в организма лептоспиролизини, поради което изчезват от кръвта, но остават във всички органи и тъкани, като най-продъжително се задържат в бъбреците, сърцето, черния дроб
През клиничния период лептоспирите предизвикват с отровните си продукти бурна хемолиза, което довежда до анемия, хемоглобинурия, иктерус.Иктерусът първоначално е хемолитичен, след това обаче се дължи на развилия се хепатит
От въздействието върху бъбреците се развиват нефрити, нефрози, уремия

Диагноза
Инкубационен период 3-15-20 дни

Клинична диагноза
Кучета
Перакутна форма
повишаване на температурата до 40-41,5°C, повръщане, схванатост в движенията, отпуснатост, болка при опипване на мускули и стави, обложение на устната мукоза и езика, херпес по ноздрите и езика, анорексия, повишена жажда, болки при палпация на чернодробната и бъбречната област

Свръхостро протичане
Гореизброените признаци могат да се последват от клонични гърчове, други нервни признаци, кома и смърт за няколко часа (до 90%) или да продължат в по-лека форма за 2 до 10 дни

Остра форма
иктерус, диария, измършавяване, некрози по муцунката, устната мукоза, езика, ноздрите, кръвоизливи по конюнктивите, хлътване на очите, кръвотечение от носа, повръщане на кърваво стомашно съдържание и депресия, затруднено уриниране, количеството на урината е намалено и е със съдържание на хемоглобин, билирубин и повишено количество белтък, анемия, еритропения, лимфопения и неутрофилна левкоцитоза
смъртност до 90%

Подостра форма
кахексия, улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви

Атипична и субклинична
най-често се дължи на по-слабо вирулентни щамове

Преживни
Перакутна форма - най-често при много млади сукалчета
силна треска, бурно развиваща се хемолиза (до 12ч. се стига до пълно разрушаване на еритроцитите), анемия, хемоглобинурия, иктерус;животните умират от асфиксия за 12-48 часа;смъртност 100%

Остра форма
треска, хемоглобинурия, иктерус
некрози по носното огледало, устните и лигавицата на устата
спадане на млечността, диария, сменяща се със запек и атония на червата и на търбуха
при бременни често настъпват аборти, урината е с червен до кафяв цвят и съдържа хемоглобин, билирубин, албумин, продължителност на боледуването 3-10 дни ;

смъртност до 50-70%

Подостра форма-кахексия,
улцеративни изменения по мукозите, некрози по кожата, интоксикация, уремични прояви;понякога аборти, мастити, артрити, ентерити и нервни признаци;смъртност до 15%
Атипична и субклинична - най-често през лятото и протича благоприятно

Свине
Бозайници - най-често остро или подостро
треска с омърлушеност;иктерус и спадане на температурата;хемоглобинурия понякога (30%);гнойни конюнктивити, слюнотечение и упорит запек, а понякога и повръщане;

смъртност 25%

Подрастващи - най-често атипично
краткотрайна треска, хемоглобинурия, иктерус;обикновено завършва с оздравяване
Възрастни свине - болестта се проявява рядко и протича леко, понякога в безиктерична форма често е съпроводена с аборти, а понякога свинята се опрасва с мъртви, мумифицирани фетуси, заедно с живи и жизнеспособни прасенца

Лезии
Сходни са при различните видове

Иктерус
Хеморагии в подкожната съединителна тъкан, по серозите и лигавиците

Хепатит
Интерстициален нефрит
Диференциална диагноза
Пироплазмоза

Инфекциозна анемия при конете

Инфлуенца
Лабораторна диагноза
Процедури

Реакция микроаглутинация-лизис
Микроскопско изследване на урина
Хистологично изследване на материал от бъбреци и черен дроб

Проби
Парченца от бъбреци и черен дроб от пресни трупове в 10% разтвор на формалин
Кръв от болни животни, но не по-рано от 8-10 дни след заболяването
Урина за микроскопско изследване

Предпазване и контрол
При лечение на заболяването се използва антибиотикотерапия и симптоматични средства

Санитарна профилактика
В здравите стопанства
Не се вкарват болни или преболедували от лептоспироза животни

Хигиенизиране на водопоите
Хигиенизиране на пасищата чрез отводняване на мочурливи места и др.

Системна дератизация
Оборите се поддържат чисти, сухи, като се избягва задържане на урина
Свиневъдните ферми отстоят на необходимото разстояние от други ферми

Ваксиниране на животните
Медицинска профилактика
Активно имунизиране







« Онлайн тестове за шофьори »

01 02 03 04 05 06 07 08 09 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48
49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72
73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84
85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96

« Решавай онлайн тестове за шофьори »

Още тестове
Спонсорирани връзки