История на кучето

Кучето е едно от двете най–популярни домашни животни в света.
След като станало ясно, че кучетата са бързи, силни и чували по-добре от хората, тези видове били кръстосани, за да подобрят качествата им и да служат на създателите си за различни цели(лов, охрана, забавление, впряг и други).

Следващото по популярност животно сред хората е котката. За повече от 12000 години то живее с хора като ловен компаньон, защитник, обект на презрение или възхищение и приятел. Кучето е еволюирало от близко до вида му вълнестo животно към повече от 400 различни породи. Човекът изграе важна роля в създаването на кучета, които запълват различни социални нужди. Въпреки, че повечето основни форми от генетично инженерство, кучетата били отглеждани към акцентирани инстинкти, които били доказани от техните ранни срещи с човека.Въпреки, че детайлите за еволюциата на кучетата са неопределени, първите кучета били ловци с остро обоняние. Хората развивали тези инстинкти и създали нови породи, от които сме имали нужда. Кучетата са почитани различно в различните части на света. Западната цивилизация дава голяма важност на връзката между човека и кучето, но в някой от развиващите се народи и в много райони на Азия, кучетата не са на почит. В някой райони на света, кучетата са използвани като пазачи или товарни животни или дори за храна, докато в Съединените Щати и Европа, кучетата са защитени и почитани. В древен Египет по време на дните на фараоните, кучетата са били считани за свещени. Характеристики на лоялност, приятелство, защита и привързаност спечелват на кучето важна позиция в Западното общество и в Съединените Щати и Европа. Отглеждането и храненето на кучетата става мултимилиардeн бизнес. Кучетата са играли важна роля в историята на човешката цивилизация и са измежду първите домашни животни отглеждани от прадедите ни . Те били важни в някои общества като ловни съюзници и телохранители срещу хищници. Когато добитъка бил опитомен преди 7000 до 9000 години, кучетата служели като пастири и пазачи на овце, кози и говеда. Въпреки, че все още служат в тези длъжности, кучетата все повече се използват за социални цели и компания. Днес, кучетата са назначени за водачи на слепи и недееспособни хора или за полицейска работа. Кучетата са дори използвани в терапии в частни клиники за окуражаване на пациенти към възстановяване. Хоратa отглеждат различни кучета адаптирани за служба в разнообразни длъжности.

Произход и история на кучетата

Прадедите на кучето

Палеонтолози и археолози са определили, че преди около 60 милиона години малък бозайник, приличащ на невестулка е живеел в околностите на сегашната Азия. Наричано е Miacis – род, който станал прародител на животните, които знаем днес катo Canids : кучета, чакали, вълци и лисици. Miacis не оставя директни потомци, а кучеподобни Canids eволюират от него. От близо 30 до 40 милиона години Miacis е еволюирал в първата истинска куче порода, Cynodictis. То било средно голямо животно, по-дълго, отколкото високо, с дълга опашка и доста обрасла козина. През хилядолетията Cynodictis е оформил два клона, един в Африка и другия в Евразиа. Евро-азиятският клон се нарича Tomarctus и е родоначалник на вълците, кучетата и лисиците. Вярва се, че ранните кучета, които датират от близо 12000 до 14000 години по-рано, дошли от деформация на сив вълк, който обитавал местата където в момента е Индия. Оттогава този вълк познат като Canis lupus pallipes е широко разпространяван из Европа, Азия и Южна Америка. Също е възможно някои от кучетата днес да са произлезли не от вълк, а от чакал. Тези кучета, открити в Африка, може би са дали начало на някои от сегашните Африкански породи. Без значение какъв е произхода, всички Canids имат определени общи характеристики. Те са бозайници, които раждат живо потомство. Женските имат млечни жлези с които кърмят потомството си. Ранните породи са имали изправени уши и заострени муцуни, подобни на северните породи като днешните кучета. Повечето от месоядните животни имат подобни зъбни структури, което е един от начините на палеонтолозите да ги идентифицират. Те развиват два вида зъби, временни (бебешки) зъби и постоянни зъби. Canids ходят на пръстите си, за разлика от животно като мечката, което е с плоски стъпала и ходи на петите си. Кучетата, като повечето бозайници, имат космато тяло което е хомеотермично - това ще рече, че тяхното тяло е независимо от външната температура поддържа една и съща топлина. Вкаменелост предполага за пет вида различни кучета съществували от началото на Бронзовата ера (около 4500 г.п.х). Те били догове, вълкоподобни кучета, хрътки (като Saluki или сива хрътка) и овчарките.

Опитомяване на предците на кучето

Неясно е кога точно кучето е станало верен приятел на човека, но е вероятно диви животни от сем. Canidae да са били близо до лагери на племена от древни хора които го открили като ловен партньор. В древен Египет, кучетата са смятани за богоподобни. Те били глезени от лични слуги, връзвани със скъпоценни каишки и хранени с подбрана храна.

Само кралските особи можели да притежават породисти кучета, и след смъртта на водача неговото любимо куче бива погребвано със собственика си, за да го защитава в задгробния живот. Илюстрации на кучета датиращи от Бронзовата Ера са намирани по стени, гробници и свитъци из цяла Европа, Близкия Изток и Южна Америка. Често кучетата са изобразявани докато ловуват с техните господари. Статуи на кучета пазят входовете на гробници. В повечето случай тези кучета ясно изобразяват сегашните кучета от сем. Canin. Тези реликви са свидетелство за значението, което хората са дали на кучетата през годините.

Произход на породи и разновидности

След като станало ясно, че кучетата са бързи, силни и чували по-добре от хората, тези видове били кръстосани, за да подобрят качествата им и да служат по-добре на хората. Бързоногите хрътки били показани на благородници в Близкия Изток, докато в Европа силни кучета като дога(Дого) били развити да пазят домове и пътници от опасности.

Интересно е да се знае, че малката по размер порода пекинез станала желана за играчка и компания за благородните фамилии. Пекинезът в Китай и крехките породи като чихуахуа били отгледани да бъдат галени кучета. Всички от порода териер били развити, основно в Англия за да пазят хамбарите от гризачи и други вредители.

Физически белези и функциите им


Зъби

Кучетата имат два вида зъби. Двадесет и осем млечни зъби, които растат от шест – осем седмична възраст и от времето, когато кутретата са на шест – седем месеца, тези зъби са заменени от 42 постоянни зъба. Процесът на растеж на зъбите може да бъде труден за малките кученца.Техните венци болят и стават надути, те могат да изгубят апетит.

Храносмилателна система

Кучетата рядко дъвчат храната си. Веднъж щом храната е взета в устата тя се поглъща в стомаха и преминава през хранопровода към стомаха, където храносмилателните ензими започват да я разяждат. Черният дроб обменя протеини, въглехидрати и изхвърля токсини от кръвната система. Допълнително, той произвежда агенти за съсирване. Поради тези причини заболяването на черния дроб може да бъде голям проблем за кучетата.

Структура на скелета

Скелетът на кучето се състои от 319 кости. Мускулите и сухожилията на кучето са подобни на човешките. Горните телесни мускули на кучето носят половината тежест на цялото му тяло и са по-добре


Усещане и чувственост

Кучетата имат същите пет чувства като хората. Въпреки че, някои са изключително развити, а други не са толкова в сравнение с нашите. Обонянието на кучетата е най -остро и е неизмеримо по-добро от онова на хората. Кучета са използвани за проследяване на изчезнали хора, копаене под земята и откриване на токсични химикали, които са неоткриваеми за хората. Кучета могат да откриват наркотици, експлозиви и миризмата на техните господари. Някои породи, такива като немската овчарка и хрътката, имат много добре развити обонятелни чувства от други. Ловците не включват късоноси породи в диренето. Дори в късоносите породи, обонятелният център е изключително развит. Някои спасителни кучета са тренирани, за да следват миризми по земята, а други са тренирани да надушват миризми във въздуха. Двата вида са способни да различават един човек от друг, дори и след дълго време. Ловджийските кучета - такива като хрътки и шпаньоли са тренирани да надушват птици и могат да различат един вид от друг. Кучешкото чувство за вкус е зле развито в сравнение с онова на човека. Ако са принудени да живеят на свобода ще ядат почти всичко. Кучетата притежават проницателен слух. Първобитните мелези имат големи, изправени и много подвижни уши те им позволяват да чуват звуци от голямо разстояние. Някои съвременни мелези имат по-добрe развит слух от други, но всички те могат да открият шумове доста отвъд обхвата на човека от ухото. Кучетата са способни да регистрират звуци до 35000 Hz (в сравнение с хората - 25000 Hz) и те също така могат да спрат техния слух, за да филтрират притесняващи звуци.

Зрението
на кучетата е не толкова добро, колкото техния усет за миризма и се знае че кучета имат лошо възприятие за цвят. Някои породи, такива като Saluki и афганската хрътка, са развити за гонене на много дълги разстояния. Тези кучета могат да видят добре движение далече на хоризонта. Кучетата могат основно да виждат на слаба светлина и не толкова добре на силна както хората. Те имат по-широко поле на визия защото техните очи са по в страни на главите им, но те не фокусират върху цели на късо разстояние.

Козина

Има три основни вида козина: къса (поинтер и доберман), средна (ирландски сетер или сибирско хъски), и дълга (чау-чау или малтиец). Повечето кучета линеят сезонно. През есента дните стават по-къси.Тогава кучешката козина се изтънява и удължава. През пролетта кучето започва да хвърля своята козина и започва да расте през цялото лято.

Температурата влияе на количеството натрупана козина, която кучето има. Кучетата, които живеят в топли климати, рядко достигат дълга козина колкото онези, които живеят в по-студени области.


Взето от Moskow Watchdog blog