Взаимодействието между храната и организма на кучето започва още преди нейното поемане. Първоначално в действие влизат дистантните дразнители - вид и аромат. Действието на храната може да започне и по-рано, ако са създадени условни рефлекси за хранене в определен час на денонощието. С появата на условните дразнители и с приближаването на времето за хранене, храносмилателната система започва да се подготвя за нейното поемане.
Най-богата информация за качествтото на храната в ЦНС се получава от вкусовите, тактилните и температурните рецептори на устната кухина. Тези възприятия, заедно с обонянието, имат водещо значение за протичането на храносмилането и за реакцията на организма към храната. Непривичният вкус или мирис на храната може да предизвика отвращение, повръщане, разтройство. След постъпването на храната в стомаха прогресивно нараства дялът и значението на нервнохуморалния регулаторен механизъм. Между хуморалните регулаторни агенти са продуктите на ендокринните жлези - хипофиза, надбъбреци, щитовидна жлеза и др., а така също и биологично-активните вещества - хистамин, серотонин, ацетилхолин и др. И. П. Павлов въвежда понятието "хранителен център".
С това понятие великият учен обединява мозъчните структури, разположени на различни нива в ЦНС, включително и в кората, с участието на които се осъществява нервно-хуморалната регулация и координация на всички, свързани с храносмилането процеси. Особено важна е ролята на хипоталамуса. В него са разположени зоните, които регулират приемането, респективно - отказването на храна. Това са неговите латерални и вентромедиални ядра. Латералните ядра поддържат желанието за ядене (център на глада). Дразненето на вентромедиалните ядра потиска латералните ядра, създава чувството за ситост и предизвиква нежелание за хранене (център на ситостта).
Функционалното състояние на центровете в хипоталамуса се определя от общото състояние на организма, вкусовите качества на храната, степента на заситеност (на глад) и от информацията, която се получава по нервен и хуморален път за задоволеността на тъканите с хранителни вещества. При продължително консумиране на една и съща храна, апетитът към нея намалява. От друга страна - при продължително приемане само на един вид храна, се наблюдава трайно адаптиране на ензимния спектър на храносмилателните жлези. При бъдеща промяна на хранителния режим трайно създалата се адаптация трудно може да бъде нарушена и да доведе след себе си редица вредни последици.
Още по темата
ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС
ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ЛИПИДИ
ВЪГЛЕХИДРАТИ
МИНЕРАЛИ
ВИТАМИНИ
АНТИВИТАМИНИ
ПРОТЕИНИ
