Кинология и класификация на породите кучета

Keywords: Породи кучета, Ловно куче, Домашно куче, Полицейско куче, Булдог куче, Декоративно куче, Дакел куче, Египетски кучета, Епирски кучета, Мелитски кучета, Молоси кучета, Молосо-лаконски кръстоски куче, Служебно куче, Жорже, Жълто Сапсаре, Магаби, Джак Хаунд, Контеса, Йорктесе, Грей Пин, Пекапо, Кабака, Лаоски шпиц

Официално първата класификация на породите кучета е направена в "The Book of St. Albans", публикувана през 1486 г. в Англия.
Близо 100 год. по-късно опит за класифициране на кучетата правят Кайус (J. Caius) през 1570 г. и Флеминг (A. Fleming) през 1578 г.
В класификацията си от 1866 г. Фитцингер (L. Fitzinger) разделя кучетата в седем групи, които ще намерите тук на тези страници.
Една година по-късно Гайот (E. Gayot, 1867) разделя кучетата в пет групи.През 1932 г. П. Бичев класифицира породите в седем класа.
През 1936 г. Н. Смирнов предлага класификация, базираща се на антомичните особености на породите. Тук ще се опитаме да ви разясним в общ план различните виждания как и в какви групи отделни кинолози и киноложки организации разделят породите кучета.


Кинология и класификация на кучешките породи

Кинолозите занимаващи се с проблема около формирането на породи и използването на кучетата, постоянно преразглеждат въпроса колко на брой са консолидираните породи. Някои се уповават на информацията от големите международни организации - колко породи признава всяка една от тях. Други, верни на духа на учения и изследователя, търсят, описват и систематизират кучетата с характерни екстериорни белези и ползователни качества. И макар че тези кучета да не фигурират в официалните класификации, тяхната дълга история, дълбоко вкореняване в бита на хората и вековното им служене с определена цел дава право да ги определим най-малко като породни групи. Тъй като от развъдна гледна точка терминът "породна група" в този случай не е правилен, специалистите класифицират тези породи като примитивни или преходни. В резултат на дългогодишните изследвания и систематизиране на породите, някой от кинолозите твърдят, че са установили над 800 самостоятелно обособени породи. За голяма част от тях официалното признаване, стандартизация и регистриране все още остават неизяснени за кинологията. При обработка на множеството литературни източници и запознаването с различни класификации, попаднахме на списък, в който са изброени 1370 породи кучета. Ние не можем да гарантираме достоверността на този списък, тъй като голяма част от тези породи (или най-малко, названията, с които са представени) за нас са непознати. Така например никъде не сме срещали информация за породите Жорже, Жълто Сапсаре, Магаби, Джак Хаунд, Контеса, Йорктесе, Грей Пин, Пекапо, Кабака, Лаоски шпиц и т.н.

---

Кучетата се поставят постоянно в множество класификации въз основа на различни принципи: външен вид, произход, работни качества и др. Въпреки това и до днес не съществува единно групиране, удовлетворярващо всички изисквания. За това положение съществуват редица обективни причини:
- липса на научно доказана теория за произхода на кучето като биологически вид и на отделните породи и породни групи;
- постоянното преселение на народите в исторически план, почти винаги свързано с унищожаване на едни и поява на други кучета, което затруднява проследяването на генеалогичните връзки между породите;
- големият брой изчезнали и съществуващи породи и изключителното им екстериорно разнообразие;
- широкото и разностранно използване на кучето от човека, довело до създаване на множество специализирани и универсални породи и т. н.

Аристотел (384-332 г. пр. Хр.) класифицира кучетата в 5 породи, изхождайки от произхода и териториалната им принадлежност. Това са:
- Египетски кучета, Епирски кучета, Мелитски кучета, Молоси, Молосо-лаконски кръстоски

През Римската империя, освен описаните от Аристотел, са познати и следните породи:
- Албанска, Африканска, Иберийска, Келтска, Критска, Метагонийска, Сармандска, Сирийска, Солентинска, Финикийска

Всички са класифицирани единствено според произхода без да се уточнява ползователното им направление, създател или година на създаване. Твърденията по тези теми са много и различните кинолози и организации стоят зад много разновидни твърдения и собствени проучвания.
Първата официална класификация на породите кучета е направена в "The Book of St. Albans", публикувана през 1486 г. в Англия.
По-късно опит за класифициране на кучетата правят Кайус (J. Caius) през 1570 г. и Флеминг (A. Fleming) през 1578 г.
В класификацията си от 1866 г. Фитцингер (L. Fitzinger) разделя кучетата в седем групи: 1. Дворни; 2. Копринено-космести; 3. Пудели; 4. Дакели; 5. Ловни; 6. Догове; 7. Хрътки.
Една година след него Гайот (E. Gayot, 1867) разделя кучетата в пет групи: 1. Полезни; 2. Ловни гончета; 3. Ловни, правещи стойка; 4. Левриери; 5. Луксозни. Във всяка група авторът включва различни породи, които освен че са кучета, нямат нищо общо помежду си както по произход, така и в ползователно направление.
През 1932 г. е публикувана класификацията на П. Бичев. Авторът разделя породите в седем класа: 1. За домашни нужди; 2. Хрътки; 3. Догове; 4. Булдоци; 5. Ловни; 6. Декоративни; 7. Полицейски. В тази класификация неточностите също са много. В класа "за домашни нужди" са поставени несъвместимите: ескимоско куче, сенбернар, австралийско динго. В класа "декоративни" фигурират типично ловните ягд- и фокстериер.
През 1936 г. Н. Смирнов предлага класификация, базираща се на антомичните особености на породите. През този период теорията за полифилетичния произход на кучето се ползва със сравнително голяма популярност и това се отразява на класификацията. В нея се предвиждат два основни типа, различията между които се разделят на две основни групи:
- първични, породни, зависещи от произхода и твърдо съхраняващи се;
- вторични, адаптивни или приспособителни, възникващи под влияние на приспособления към физикогеографските усовия и характера на произвежданата продукция.

Първи тип - вълкоподобен: основните му характеристики са: по-едър ръст; добре развити гребени на черепа и надочни дъги; мощни челюсти; големи, масивни зъби; мощна, сравнително къса шия; обикновено предната част на тялото е по-добре развита от задната. Типът се разделя на две групи:
- впрегатни - обединява породи, предназначени за пренасяне на товари чрез впрягане;
- зверови - съставена от породи за лов предимно на космат дивеч (от белка и самур до лос, мечка и дори тигър).

Втори тип - чакалоподобен: основните характеристики са: среден и малък размер; слабо развити гребени на черепа; добре изразен преход между лицевата и мозъчната част; малки и тънки зъби; доста дълга и тънка, без кожни гънки шия; добре прибран корем; рядкост е високата предница (не е желателна). Типът също е разделен на две групи:
- пастирски - обединява породи, предназначени да обслужват стадата от северни елени;
- за лов на дребни животни - съставена е от породи за лов на малки животни с ценни кожи и птици.

В резултат на по-нататъшни изследвания е установено, че повечето породи притежават белези от двата типа т. е. образуват някакъв промеждутъчен тип. Поради тази и други причини, описаната по-горе класификация не получава развитие и приложение.
Несъвършенства има и в класификациите на Международната федерация по кинология (МФК), на Американския кенел клуб и на Британския кенел клуб.

Според Международната федерация по кинология породите Староанглийско овчарско куче (Бобтейл), Пули, Пуми, Шетландска овчарка (Шелти) и Уелско корги са включени в групата "пастирски". Същите породи в Британския кенел клуб са в групата "работни".
В Американския кенел клуб една част от тях е в групата "пастирски", а друга - в групата "работни".

Английският булдог според Международната федерация по кинология е пазач. В класификацията на Американския кенел клуб е включен в групата "неспортни кучета".
Според Международната федерация по кинология Комондорът е пастирско куче. Британският кенел клуб го причислява в групата "работни кучета", а според експерименталната станция по овцевъдство в Дюбоис (USA) той е "куче-пазач".
При по-подробно анализиране на всички тези определения трудностите стават още по-големи, а класификациите - още по-неясни.

В Международната Федерация по Кинология (данни от 2000 г.) членуват 77 държави, разпределени по континенти както следва: Европа - 41, Азия - 12, Африка - 2, Южна Америка - 20, Австралия и Океания - 2. Членуващите държави са разделени в три основни групи:
- федеративно членство;
- асоциирано членство;
- партньорство.

Европа е представена от 23 федеративни члена, 9 асоциирани члена и 9 партньора.
Азия е представена от 6 федеративни члена и 6 асоциирани члена.
Африка е представена от 1 федеративен член и 1 асоцииран член.
Южна Америка е представена от 14 федеративни члена, 5 асоциирани члена и 1 партньор.
Австралия и Океания са представени от 2 асоциирани члена.
САЩ и Канада не членуват в Международната федерация по кинология.
С повече от 10 признати породи в МФК фигурират следните държави: Франция - 56, Великобритания - 55, Германия - 33, Белгия - 12, Испания - 11, Италия - 11, бивша Югославия - 11, Япония - 10.

По данни от 08. 01. 2001 г. официално признатите породи от Международната Федерация по Кинология са 345. Класификацията на МФК запазва предишното си разделяне на породите в 10 групи с частични изменения в отделните секции и има вида, който сме представили в наша монография (Атанасов, 1998).

Американският Кенел Клуб (1999 г.) разделя породите кучета в 7 групи и 1 смесен клас.
Първа група обхваща 24 породи кучета, ловуващи на пернат дивеч.
Втора група обхваща 22 породи гончета и хрътки.
Трета група обхваща 19 породи кучета за служебна работа.
Четвърта група обхваща 24 породи териери.
Пета група обхваща 18 породи кучета компаньони.
Шеста група обхваща 14 породи, наречени "неспортни".
Седма група обхваща 14 породи кучета, наречени "пастирски".

В класа, наречен "Смесен", са включени породите Австралийско келпи, Австралийско овчарско куче, Бордър коли, Хананско куче, Кавалер кинг Чарлз спаниел, Голямо швейцарско планинско овчарско куче, Шиба ину и Спиноне италиано.

Сами виждате колко различни виждания са прилагани и продължават да се прилагат за породизирането на тази голяма група животни, датираща от стотици години. Тази тема винаги е била обект на спорове и най-вероятно няма да бъде крайно решена съвсем скоро. В крайна сметка хубавото е, че все пак ние хората силно се интересуваме от нашия най-стар приятел и с уважение и респект се опитваме да запазим колкото е възможно интереса към тази група живи същества.


Виж списък на породите кучета


Взето от Moskow Watchdog blog